Джеймс Дашнър - В обгорените земи

— Всичко това беше част от изпитанията, ясно ли ви е? Първи етап, ако трябва да съм точен. И все още сме опасно далече от това, което искаме. Така че ще се наложи да повиша залога. Време е да започне вторият етап. Време е нещата да станат наистина трудни.

Стаята потъна в мълчание. Томас едва се сдържа да не подхвърли, че и досега животът не е бил никак лесен за тях. Изявлението на дребния човек би трябвало най-малкото да го изплаши. А също и думите му, че им бърникат в мозъците. Но вместо това той с изненада установи, че няма търпение да чуе какво още ще им съобщи непознатият. Сякаш думите му бяха преминали през съзнанието на Томас, без да оставят следа.

Плъха мълча доста дълго време, почти цяла вечност, после бавно се наведе, дръпна стола и се настани зад масата.

— Навярно си мислите, че изпробваме само способността ви да оцелявате. Погледнато повърхностно, Лабиринтното изпитание може да се класифицира и така. Но ви уверявам, че не става въпрос само за оцеляване и воля за живот. Това е само част от експеримента. Общата картина е нещо, което няма да схванете почти до края. Слънчевите изригвания опустошиха обширни региони от Земята. След тях се появи болест, непозната досега за човечеството — нарекоха я изблик. За пръв път правителствата от всички страни — поне тези, които оцеляха — се събраха да работят заедно. Те съсредоточиха своите сили в създаването на ЗЛО — Земната лига за отбрана, организация, предназначена да се бори с новите проблеми на този свят. Вие сте важна част от тази борба. Имате и подтик да работите с нас, защото — колкото и да ми е тъжно да го кажа — всеки от вас вече е заразен с вируса.

Той побърза да вдигне ръка, за да успокои възгласите.

— Моля, моля! Няма нужда да се безпокоите — на изблика му е нужно известно време, за да се развие и да прояви първите си симптоми. Но в края на това изпитание наградата ще е вашето изцеление и никога няма да доживеете до… видиотяващите последствия. Не са много тези, които могат да си позволят лечение.

Томас посегна инстинктивно с ръка към шията си, сякаш леката болка в гърлото бе първият симптом на ужасната болест. Помнеше добре какво им бе разказала жената в автобуса. Как избликът унищожава мозъка и те лишава от способността да изпитваш и най-обикновени човешки чувства, като състрадание и съчувствие. Как те превръща в животно.

Помисли си за побърканяците, които бе зърнал зад прозореца, и потърка ръце сякаш се опитваше да ги измие от невидима зараза. Човекът беше прав — нямаха нужда от друг подтик, за да направят каквото се иска от тях.

— Но стига сме си губили времето с история — продължи Плъха. — Вече ви познаваме добре. Всеки от вас. Няма значение какво ще кажа, нито какво се крие зад тази мисия. Сигурен съм, че ще направите каквото е необходимо. Не се съмнявам дори за миг в това. И по такъв начин ще спасите не само себе си, но и безброй други хора, които отчаяно се нуждаят от лечение.

Томас чу Миньо да стене тихо до него и се изплаши да не направи някой от своите номера. Обърна се и му изшътка да мълчи.

Плъха погледна към събраните в папката документи, измъкна един лист, обърна го и прочете написаното отзад. Сетне се покашля.

— Втори етап. Изпитание в Обгорените земи. Започва утре сутринта в шест. Ще влезете в тази стая и на стената зад мен ще откриете равнотранспорт. От ваша гледна точка равнотранспортът ще изглежда като блещукаща сива стена. Всеки от вас трябва да пристъпи през него пет минути преди кръглия час. Той ще се отвори в шест без пет. Разбрахте ли?

Томас се взираше като хипнотизиран в Плъха. Имаше чувството, че гледа запис — сякаш непознатият въобще не беше там. Вероятно и останалите езерни се чувстваха по същия начин, защото никой не отговори на въпроса. И какво, за бога, беше равнотранспорт?

— Сигурен съм, че ме чувате — повтори натъртено Плъха. — Питам… разбрахте… ли… ме?

Томас кимна, няколко момчета около него отвърнаха полугласно.

— Добре — рече Плъха и вдигна друг лист. — В този момент ще започне изпитанието в Обгорените земи. Правилата са съвсем прости. Трябва да излезете под открито небе, сетне да се отправите на север и да вървите около стотина мили. Успеете ли да стигнете за две седмици безопасното място, смятайте, че сте преминали втори етап. В този момент — и само в този момент — ще бъдете излекувани от изблика. Двете седмици започват да се броят от мига, в който прекрачите в транспорта. Ако не успеете, ще изгубите живота си.