Джеймс Дашнър - В обгорените земи

— Щом казваш.

— Затваряйте си плювалниците — скастри ги шепнешком Нют. — Мисля, че е време.

Томас погледна към непознатия — Плъха, както го беше кръстил Миньо — и откри, че е спуснал крака на пода и е поставил книгата на масата. После отвори едно чекмедже, наведе се и зарови вътре. По някое време извади дебела папка, пълна със смачкани листа, някои от които сгънати под различни ъгли.

— Ето къде били — обяви с носовия си глас Плъха, постави папката на масата, разтвори я и погледна момчетата. — Благодаря ви, че се събрахте, както ви бях… инструктирал. А сега, ако обичате, слушайте ме внимателно.

— Защо ви е нужна стена? — извика Миньо.

Нют се пресегна и го дръпна за ръката.

— Млъкни!

Човекът продължи, сякаш не бе чул вика.

— Всички вие сте тук, защото притежавате невероятна воля да оцелявате въпреки всички изчисления… което е странно, разбира се. Около шейсет души бяха пратени да живеят в Езерото. Говоря за вашето Езеро. И още шейсет в група Б, но засега ги забравете.

Мъжът погледна за миг Арис, сетне огледа бавно присъстващите. На Томас му се стори, че долавя в този поглед нещо като привързаност. Какво ли можеше да означава това…?

— От всички тези хора оцеляха само шепа, това сте вие. Предполагам, вече сте се досетили, че много от нещата, които ви се случват, имат за цел да се оценят и анализират вашите реакции. И все пак това не е толкова експеримент, колкото създаване на… опитен образец. Стимулиране на гибелната зона и изучаване на модела на поведение. Събрано, всичко това ще помогне да се направи най-великото откритие в историята на науката и медицината. Ситуациите, в които попадате, се наричат променливи и всяка една е щателно обмислена. Ще ви обясня скоро. И макар че на този етап не мога да ви кажа всичко, за вас е от жизнено значение да знаете следното: изпитанията, на които сте подложени, са в името на много важна кауза. Продължавайте да реагирате правилно на променливите, продължавайте да оцелявате и ще разберете, че играете съществена роля в спасяването на човешката раса. И във вашето собствено, разбира се.

Плъха направи драматична пауза. Томас погледна към Миньо и повдигна вежди.

— Този тип съвсем се е смахнал — прошепна приятелят му. — Как може бягството от гадния лабиринт да допринесе за спасяването на човешката раса?

— Аз представлявам една група, която се нарича ЗЛО — продължи Плъха. — Може да ви звучи заплашително, но всъщност е краткото название на Земна лига за отбрана, отдел за експериментиране на гибелната зона. Няма нищо страшно, каквото и да си мислите. Целта ни е една-единствена — да спасим света от катастрофа. Присъствието ви тук, в тази стая, е жизненоважна част от нашите планове. Разполагаме с възможности, непознати досега на нито една група в цялата история на човешката цивилизация. Почти неограничени финансови ресурси, неограничен човешки капитал и технология, надминаваща и най-смелите човешки желания. Докато напредвате в процеса на изпитанията, вие ще станете свидетели на тази технология и на стоящите зад нея ресурси. Ако трябва да запомните нещо от мен днес, то е, че никога не бива да вярвате на очите си. Или на умовете си. Това е и причината за нашата малка демонстрация с увесените трупове и тухлените стени. Искам да кажа само, че не всичко, което виждате, е реално, а понякога това, което не виждате, е тъкмо такова. Можем да въздействаме на умовете ви и на нервните рецептори, ако това се налага. Зная, че може да ви прозвучи объркващо и дори малко страшно.

Томас си помисли, че човекът срещу тях не би могъл повече да омаловажи нещата. Фразата „гибелна зона” не спираше да ечи в съзнанието му. Спомни си, че за пръв път я бе зърнал на една метална табелка в лабиринта, заедно с надписа ЗЛО.

Мъжът бавно прекара поглед през смълчаната групичка. На горната му устна лъщеше капка пот.

— Лабиринтът беше част от изпитанията. Всяка една от променливите, които ви пращахме, целеше да обогати колекцията ни от пътища в гибелната зона. Вашето бягство бе част от изпитанието. Битката ви със скръбниците. Убийството на момчето на име Чък. Спасяването ви и последвалото пътуване с автобуса. Всичко това е част от изпитанията.

При споменаването на Чък Томас усети, че в гърдите му се разпалва гняв. Той понечи да се изправи, но Нют се пресегна и го дръпна.

Сякаш подтикнат от това, Плъха стана рязко от стола и го блъсна назад към стената. Сетне положи длани на масата и изгледа езерните.