Рик Янси - Безкрайното море

Но може и да са го отвлекли. Може да са го накарали да глътне зелената капсула. Може да са го изхвърлили обратно навън и да са го оставили да се скита по света, докато не е попаднал на група оцелели, които са го приели, нахранили са го и са изпълнили стаята с дъха си. Може да е станало и така.

Зомби го беше попитал какво го тормози. Бяха пресекли паркинга, за да открият в стария ресторант бутилка с въглероден диоксид. Зомби бе изоставил опитите да го накара да проговори. Когато му зададе въпроса, Зомби всъщност не очакваше да получи отговор.

Винаги разбирам, когато нещо те мъчи. Придобиваш онзи особен вид, все едно имаш запек. Все едно се опитваш да изсереш тухла.

Бутилката не беше тежка, но Зомби беше ранен и по пътя обратно вървеше пръв. Беше нервен и всяка сянка го караше да подскача. Не спираше да повтаря, че нещо не е наред. Че нещо не е наред с тоя Ивън Уокър и че нещо не е наред със ситуацията като цяло. Зомби смяташе, че са ги изиграли.

Обратно в хотела Зомби изпрати Дъмбо на горния етаж да каже на Ивън да слезе. След това зачакаха вътре в асансьора Ивън да се появи.

Виждаш ли, Кекс, точно за това говорех — електромагнитни импулси, вълни цунами, чуми, извънземни, прикрити в човешки тела, хлапета с промити мозъци и сега деца с бомби в тях. Защо те така дяволски усложняват нещата? Сякаш искат да се сражават с нас. Или поне искат борбата помежду ни да е интересна. Хей! Може би е точно това. Може би стигаш определена точка в еволюцията, когато скуката се превръща в най-голямата заплаха за оцеляването ти. Може би, в крайна сметка, това не е опит за завладяване на планетата, а игра. Сякаш някакво хлапе къса крилата на мухите.

Минутите отминаваха и Зомби ставаше все по-нервен.

Какво става? Къде, по дяволите, е той? О, за Бога, да не би да мислиш, че…? По-добре се качи горе, Кекс. Ако трябва го метни на рамо и докарай задника му тук.

По средата на стълбите Кекса чу над главата си тежко тупване, а миг по-късно още едно по-леко, последвано от нечий вик. Той стигна до вратата навреме, за да види как тялото на Каси прелетя край него и се стовари на пода. Проследи началната точка на траекторията й и видя високото момиче, което стоеше до стаята с избитата врата. Не се поколеба и за миг и нахлу в коридора, убеден, че високото момиче няма да оцелее. Беше добър стрелец — най-добрият преди идването на Катализатора и знаеше, че няма да пропусне.

Само дето Каси го препъна и той изгуби високото момиче от полезрението си. Щеше да я убие, ако Каси не му беше попречила. Беше сигурен в това.

След това високото момиче го простреля през стената.

Дъмбо разкъса ризата му и притисна един смачкан чаршаф върху раната. Каза му, че не е зле и ще оцелее, но Кекса знаеше, че не е така. Беше виждал смъртта твърде често. Познаваше мириса, вкуса и усещането й. Носеше смъртта в себе си, в спомените за майка си, триметровите погребални клади, труповете край пътя и поточната лента, която пренасяше стотици тела до пещта на електроцентралата на лагера, където горяха мъртъвците, за да осветяват и отопляват казармите и да осигуряват топла вода. Това, че умираше, не го тревожеше. Това, че умираше, без да знае какво е станало с брат му, го тревожеше.

Умираше, когато го свалиха на долния етаж. Умираше, когато Зомби го метна върху раменете си. После на паркинга Зомби падна и останалите се скупчиха около тях, а сержантът удряше замръзналата пътна настилка с длани, докато кожата му не се разрани.

След това го оставиха. Той не се разгневи. Разбираше ги. Той умираше.

След това той се изправи.

Не в началото. В началото пълзеше.

Високото момиче стоеше във фоайето, когато той се довлече вътре. Тя беше изправена до вратата, която водеше към стълбището. Държеше пистолет във всяка ръка, навела глава, сякаш се ослушваше за нещо.

Тогава той се изправи.

Високото момиче застина неподвижно. Тя се обърна. Вдигна автомата, но го свали, когато разбра, че той умира. Усмихна се и му каза здравей. Наблюдаваше го как стои до входната врата и затова не видя как Ивън се спусна в асансьора през сервизния люк. Ивън видя Кекса и замръзна, сякаш не знаеше какво да стори.

Познавам те. Високото момиче вървеше към него. Ако се обърнеше в този момент, ако погледнеше зад гърба си, щеше да види Ивън, затова Кекса извади пистолета си, за да отвлече вниманието й, но пистолетът се изплъзна от ръката му и падна на пода. Беше изгубил много кръв. Кръвното му налягане падаше. Сърцето му не успяваше да изпомпа достатъчно кръв и той губеше усещане за ръцете и краката си.