Рик Янси - Безкрайното море

— Тя докопа пилота — кимна Ивън.

Той издърпа мен, Самс и Меган в коридора и викна през рамо към Бен:

— Сега тръгвайте — след това се обърна към мен. — Къщата на картата. Сега тя е на Грейс, но след тази нощ няма да бъде нейна. Не я напускайте. Там има храна, вода и достатъчно провизии, за да изкарате зимата — вече говореше много бързо, не му беше останало почти никакво време. Петата вълна можеше и да не дойде, но Грейс идваше. — Там ще сте в безопасност, Каси. Когато настъпи равноденствието… — Бен, Дъмбо и Кекса бяха стигнали до стълбището и Бен трескаво ни махаше: „Хайде!“ — Каси! Слушаш ли ме? Когато настъпи равноденствието, корабът майка ще изпрати капсула, за да вземе Грейс от обезопасеното й скривалище…

— Съливан! Сега! — изрева Бен.

— Ако успеете да измислите начин как да го взривите… — той буташе нещо към мен, но ръцете ми бяха заети.

Видях с широко отворени очи как малкото ми братче грабна от ръката на Ивън найлоновото пликче, в което беше бомбата.

Тогава Ивън Уокър обхвана лицето ми с ръце и ме целуна силно по устните.

— Ти можеш да сложиш край на това, Каси. Ти. И така трябва да бъде. Трябва да бъдеш ти. Ти.

Той ме целуна отново и кръвта ми оцапа лицето му, а сълзите му — моето.

— Този път не мога да ти обещая нищо — говореше бързо той. — Но ти можеш. Обещай ми, Каси. Обещай ми, че ще сложиш край.

— Ще сложа край — кимнах аз.

И така аз му дадох обещанието, което беше моята присъда — вратата на килията се затръшна с трясък и воденичният камък около шията ми ме понесе към дъното на безкрайното море.

Спрях за миг при вратата към стълбището, защото знаех, че може би го виждам за последен път, или по-точно за втори последен път. След това се гмурнах в пълния мрак, както и първия път, и прошепнах на Меган да внимава за останките от плъхове. После излязохме във фоайето, където момчетата, които ме бяха довели на това парти, стояха до входната врата и силуетите им се очертаваха на фона на трептящата, оранжева светлина на горящия хеликоптер. Помислих си, че бягството през главния вход е блестящ ход, който противоречи на всякаква интуиция. Грейс вероятно предполагаше, че сме се барикадирали в някоя стая на горния етаж и щеше да скочи в стил „Матрицата“ нагоре по стената, до счупения прозорец от другата страна на сградата.

— Каси — прошепна Сам в ухото ми. — Носът ти е наистина голям .

— Това е защото е разбит. Както и сърцето ми, хлапе. Двете вървят заедно.

Кекса вече не се опираше върху Бен с ръка, преметната около врата му. Сега Бен носеше цялото му тяло върху гърба си, като някой пожарникар. Изглежда, че това не му се нравеше особено.

— Знаеш ли, така няма да стане — уведомих го аз. — Няма да изминеш и сто метра.

Бен не ми обърна внимание.

— Бо, ти ще отговаряш за Меган. Сам, ти ще трябва да слезеш долу, сестра ти ще върви най-отпред. Аз ще съм отзад.

— Искам оръжие! — каза Сами.

Бен и на него не обърна внимание.

— Етапи. Първи етап — надлеза. Втори етап — дърветата от другата страна на надлеза. Трети етап…

— На изток — довърших аз.

Оставих Сами на земята и извадих смачканата карта от джоба си. Бен ме гледаше така, сякаш съм си загубила ума.

— Отиваме там — посочих към малкото квадратче, което представляваше обезопасеното скривалище на Грейс.

— Нееее, Съливан. Отиваме в пещерите, за да се срещнем с Катализатора и Малката.

— Не ме е грижа къде отиваме, стига да не е в Дюбюк! — изплака Дъмбо.

— Направо ме разби, Дъмбо — поклати глава Бен. — Просто ме разби. Добре, да вървим.

Тръгнахме. Валеше слаб сняг, миниатюрните кристалчета светеха на оранжевата светлина и се въртяха. Усещах острата воня на горящото гориво и топлината му сякаш притискаше отгоре главата ми. Както предложи — или по-точно нареди Бен, аз застанах начело, Сами се държеше за халката на колана ми, а Дъмбо беше точно зад нас с Меган, която не беше казала и дума — и кой ли би могъл да я обвинява за това? Вероятно беше в шок. По средата на паркинга, близо до ивицата пръст, която го отделяше от отклонението за междущатския път, хвърлих поглед назад точно навреме, за да видя как Бен се строполява под тежестта на товара си. Избутах Сами към Дъмбо и се плъзнах по хлъзгавата пътна настилка към Бен. На покрива на хотела се виждаха разкъсаните метални останки на „Блек Хоука“.

— Казах ти, че така няма да стане! — наполовина му прошепнах, наполовина му изкрещях аз.