Невил Шут - На брега

— После ще я сложим да изсъхне пред огнището във всекидневната — обеща й той. — Няма да я оставим да ръждяса.

Дуайт Тауърс прекара почивните си дни с Дейвидсънови в Харкъуей, като всеки ден работеше от зори до здрач по новите огради. Тежката физическа работа го разтоварваше от насъбралото се напрежение. Но забеляза, че домакинът му е много угрижен. Някой му бе казал за устойчивостта на заека към радиоактивността. Зайците не го тревожеха много, тъй като в Харкъуей, колкото и удивително да бе, не се срещаха зайци, но относителният имунитет на животните повдигаше въпроси около неговите говеда, а на тези въпроси той не намираше отговор.

Една вечер скотовъдецът сподели болката си с американеца.

— Не бях се сетил за това — каза той. — Искам да кажа, предполагах, че говедата ще измрат по едно и също време с нас. Но сега разбирам, че ще живеят много по-дълго. Колко — това никой не може да каже. Явно, че не са правени подобни изследвания. При нормална година аз им давам както слама, така и силаж чак до края на септември. Около половин бала сено на ден за всяко животно. Уверих се, че така вървят най-добре. Хубаво, но не виждам как ще се постигне това, ако тук няма никой. Наистина е проблем.

— Защо не отворите плевника и не ги оставите да си вземат, когато поискат?

— И за това съм мислил, но те не биха могли да развържат балите. А ако успеят, ще стъпчат всичко под краката си и ще се развали. — Той помълча. — Блъсках си главата да измисля дали няма някакъв начин да се направи електрическа ограда и часовников механизъм, който да изключва тока на определени часове… Но във всеки случай това ще означава да се остави на открито, под дъжда, дажбата за един месец. Не зная какво да правя…

Той се изправи.

— Да ви донеса уиски.

— Благодаря, съвсем малко. — Американецът се върна към проблема за сламата. — Наистина е много трудно. Не можете да пишете дори до вестниците, за да научите как постъпват другите.

Дуайт гостува на Дейвидсънови до вторник сутринта и после се върна обратно в Уилямстаун. На дока дисциплината на екипажа започваше да се руши въпреки усилията на старши помощника на командира и на боцмана. Двама души не бяха се върнали от отпуска, а за друг беше докладвано, че е убит в уличен скандал на Джийлонг, но още нямаше потвърждение. Единадесет души, явили се на служба в пияно състояние, чакаха неговата присъда и той разбра, че трудно ще се справи с тях. Лишаването от отпуск, когато на борда нямаше работа, когато оставаха още само две седмици, като че ли не беше най-доброто разрешение. Дуайт затвори провинилите се в карцера на самолетоносача, докато изтрезнеят и докато размисли как да постъпи; после им заповяда да се строят в една редица на квартердека.

— Моряци — каза им той, — сега на никой от нас не му остава много, нито на вас, нито на мен. Но що се отнася до настоящия момент, вие сте членове от екипажа на американската подводница „Скорпиън“, а това е последният действащ плавателен съд от флотата на САЩ. Оставям на вас да изберете дали да останете в екипажа на кораба, или да бъдете позорно уволнени.

Той помълча.

— Отсега нататък всеки, който се яви на борда пиян или закъснее след отпуск, ще бъде свален още на следващия ден. А като казвам свален, имам предвид позорно и незабавно уволнение. Ще сваля униформата на провинилия се и ще го изведа от дока като цивилен, по долни гащета. Ако ще да измръзне или да изгние в Уилямстаун — американската флота няма повече да се интересува от него. Чухте ме и си помислете. Свободни сте.

На следващия ден имаше един случай и той изгони провинилия се по риза и долни гащета, да се оправя сам. След това нямаше повече неприятности от този род.

В петък сутринта Дуайт напусна рано доковете с „Шевролета“, каран от старши матроса, и потегли към гаража на малката уличка в града, недалеч от Елизабет стрийт. Както и очакваше, завари Джон Осбърн да работи над своето „Ферари“. Колата стоеше в пълна изправност, готова да започне състезанието веднага.

— Просто минавах оттук и се отбих, за да се извиня, че не мога да дойда утре и да видя как ще победите. Имам друг ангажимент: ще ходя на риба в планината.

Ученият кимна.

— Мойра ми каза. Наслука! Не мисля, че този път ще дойдат много хора освен състезатели и лекари.

— Според мен ще дойдат. Нали е за Голямата награда.

— Това може би ще са последните почивни дни, през които хората ще са напълно здрави. Сигурно имат да правят много други свои неща.