Невил Шут - На брега

— Горе в планината може би ще е по-бистра заради топящия се сняг.

Тя се обърна към него.

— По-дълго ли ще живеят рибите от нас? Като кучетата?

Той поклати глава.

— Не зная, мила.

Продължиха до Уорбъртън и оттам поеха по дългия лъкатушещ път през горите към върховете. След няколко часа излязоха високо край Матлок. Наоколо пътят и гористите планини бяха покрити със сняг, светът изглеждаше студен и безрадостен. Спуснаха се в една долина към малкия град Удс Пойнт, а после поеха отново нагоре по друг вододел. Оттам се спуснаха през хълмистата красива долина Гулбърн и стигнаха до хотела в Джеймисън точно преди здрачаване.

Хотелът представляваше група пръснати, позанемарени едноетажни дървени сгради, някои от които датираха от първото заселване на щата. Добре, че имаха резервации, тъй като беше препълнено с рибари. Навън бяха паркирани много повече коли, отколкото през щастливите мирни години. Вътре на бара се въртеше оживена търговия. Най-после откриха съдържателката, чието лице пламтеше от възбуда. Докато им показваше стаите — малки, неудобни и лошо мебелирани, тя възкликна:

— Не е ли прекрасно, че всички вие, въдичарите, сте отново тук? Не можете да си представите какво беше през последните две години — никой не идваше, освен на екскурзии с товарни коне. Но затова пък сега е като през доброто старо време. Носите ли си хавлии? Е, добре, ще видя дали ще мога да ви намеря някоя. Толкова много посетители имаме. — Тя хукна — не я сдържаше на едно място от радост.

Американецът се загледа след нея.

— Е — каза той, — поне за нея е настъпило хубаво време. Хайде, мила, ще те почерпя.

Отидоха в претъпканото барче с изкорубен дъсчен таван, с буйно пламтящи пънове в камината, с няколко хромирани столове и маси.

— Какво да ти донеса, мила?

— Бренди — надвика Мойра глъчката. — Тая вечер тук можем да правим само едно нещо, Дуайт.

Дуайт се ухили и си проби път през тълпата към бара. След няколко минути се промъкна обратно с бренди и уиски. Огледаха се за столове и намериха една маса, където двама сериозни мъже по ризи подреждаха рибарските си принадлежности. Те вдигнаха поглед и кимнаха към Дуайт и Мойра, които седнаха при тях.

— За закуска — риба — каза единият.

— Рано ли ще ставате? — попита Дуайт.

Другият му хвърли бърз поглед.

— Късно ще си легнем. Сезонът се открива в полунощ.

Дуайт се заинтересува.

— Тогава ли ще излезете?

— Стига да не вали сняг. Най-подходящото време за риболов. — Той повдигна една огромна бяла муха, вързана на малка кукичка. — Ето какво използвам. На това най-много кълват. Сложи една-две тежести да потъне сигурно и после хвърляй колкото се може по-надалече. Няма празно.

— А на мен ми се е случвало да не кълве на муха — каза приятелят му. — Аз обичам с жабка. Отиваш покрай някой вир, който познаваш, към два часа сутринта с жабката и промушваш през кожата на гърба и кукичка, мяташ и я оставяш да поплува… Така правя аз. Вие ще излизате ли довечера?

Дуайт хвърли поглед към момичето и се усмихна.

— Струва ми се, че няма — каза той. — Обичаме да ловим риба денем, не сме от вашата категория. Не улавяме много.

Другият кимна.

— И аз бях такъв. Гледаш си птичките, реката и слънцето по вълничките, не те е грижа колко ще наловиш. Някога така правех. Но после се увлякох по нощния риболов, а той наистина си струва. В един вир надолу, точно под завоя има една проклета риба — огромно чудовище, което се опитвам да уловя от две години насам. По-миналата година я хванах на жабка, но издърпа почти цялото ми влакно, а после го скъса. Миналата година пак я хванах с ларва на мраволъв, късно вечерта, и пак скъса конеца — чисто нов, найлонов конец. Дванадесет фунта е най-малко. Този път ще я хвана, даже ако трябва да стоя буден всяка нощ до края.

Американецът се облегна, за да поговори с Мойра.

— Искаш ли да излезем в два часа сутринта?

Тя се засмя.

— Предпочитам да си легна. Ти иди, ако искаш.

Той поклати глава.

— Не съм от тоя тип рибари.

— Сигурно си от пиещия тип. Ще хвърля ези-тура, за да видим кой ще иде да се пребори за следващото бренди.

— Аз ще донеса — каза той.

Мойра поклати глава.

— По-добре остани да научиш как се лови риба. Аз ще ида.

Тя с усилие си проби път през тълпата до бара, като носеше празните чаши, и след малко се върна на масата край камината. Дуайт стана да я посрещне и като се надигаше, спортното му сако се разтвори. Тя му подаде чашата и каза с упрек: