Невил Шут - На брега

Излезе от Джийлонг по шосето към Баруон Хедс и морето. Докато преминаваше край наводнените общински земи, тя почувства, че силите я напускат, но сега вече не оставаше много. След четвърт час излезе на широко авеню — главната улица в градчето. В края й зави наляво, встрани от игрището за голф и малката къща, където беше прекарала толкова много щастливи часове от детството; сигурна бе, че няма никога повече да я види. При моста зави надясно, беше към десет без двадесет, и премина през празния къмпинг нагоре към носа. Морето лежеше пред нея, сиво и бурно, с огромни дълги вълни, носещи се от юг към скалистия бряг.

Океанът беше пуст и сив под облачното небе, но далеч на изток имаше пролука в облаците и един сноп светлина пронизваше водите. Тя паркира напречно на шосето, така че да вижда добре морето, излезе от колата, изпи още една глътка от бутилката и потърси с поглед подводницата към хоризонта. Тогава, само на шест мили от брега, някъде към фара на нос Лонсдейл и входа на залива Порт Филип, тя съзря ниските сиви очертания на „Скорпиън“, отдалечаващ се на юг от Хедс.

Не виждаше подробности, но знаеше, че Дуайт е там, на мостика и води подводницата в последния й курс. Знаеше, че той не може да я види, а и не можеше да знае, че тя го наблюдава, но му помаха. После се върна в колата, защото вятърът от южните полярни области беше пронизващ и леден, а тя се чувстваше много зле; можеше да го вижда и оттам, на завет в автомобила.

Не след дълго изгуби от погледа си подводницата, която потъна в мъглата. Погледна малкия си ръчен часовник — десет и една минута. В тези последни мигове в нея се възвърна детската й религиозност — човек е длъжен да направи нещо преди това, помисли си тя. Шепнешком и малко замаяно от алкохола промълви молитвата си.

Тогава извади от чантата червената картонена кутийка, отвори флакончето и подържа таблетките в ръката си. Нов спазъм я разтърси, но тя се усмихна леко. „Този път те надхитрих.“

Извади корковата тапа от бутилката. Беше десет и десет. „Дуайт, ако вече си поел своя път, почакай ме“ — изрече умоляващо Мойра.

После пъхна таблетките в устата си и ги погълна с малко бренди, седнала зад кормилото на голямата си кола.

$source = Моята библиотека

$id = 37206

$book_id = 7833

Издание:

Невил Шут

На брега

Английска

Първо издание

Nevil Shute

On the Beach

Pan Books Lid

London, 1973

Превод © Иванка Ангелова

Предговор © Петър Кожухаров

Литературна група — ХЛ. 04 9536622411/5637—332—85

Рецензент: Марта Симидчиева

Консултант: капитан III ранг Михаил Б. Мишев

Редактор: Марта Симидчиева

Художник: Христо Жаблянов

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Йовка Стефанова

Дадена за набор януари 1985 г.

Подписана за печат април 1985 г.

Излязла от печат май 1985 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 18

Издателски коли 15,12. УИК 15,56

Цена 1,81 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4, 1985

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

Превод на стиховете Цветан Стоянов — Б.р.

Тралщик — кораб, предназначен за откриване и унищожаване на мини. — Б.пр.

Съоръжение за изваждане и спускане във вода на плавателни съдове. — Б.р.

Пого — тояжка, към която е прикрепена напречна дъска с пружини за краката, така че детето може да прави подскоци. — Б.пр.

Перпендикулярна посока по отношение на курса на кораба. — Б.пр.