Невил Шут - На брега

— Не много добре — каза той. — Два пъти повръщах на отиване и веднъж на връщане. Колкото до другото — просто не съм преставал през цялото време.

Тя постави ръката си върху неговата.

— Не трябваше да ходиш…

Той й се усмихна.

— Да, но ти намерих градинска пейка.

Лицето й просветна леко.

— Наистина ли? Къде е?

— Върху колата. Ти лежи да се затоплиш. Искам да запаля огъня и да направя къщата уютна. После ще сваля от колата пейката и ще можеш да я видиш.

— Не мога да лежа — каза Мери уморено. — Трябва да преоблека Дженифър.

— Аз ще се погрижа за това веднага — каза Питър и внимателно я заведе до леглото. — Лежи и се топли.

След един час във всекидневната гореше силен огън, а пейката беше поставена в градината до стената, там, където я искаше Мери. Тя отиде до френския прозорец да я види — пъстрата подложка беше върху седалката.

— Прекрасна е — каза тя. — Точно такава ни трябваше за този ъгъл. Сигурно ще бъде страшно приятно да се седи там през летните вечери… — Зимният следобед си отиваше, навън валеше ситен дъжд. — Питър, сега, след като я видях, би ли внесъл подложката вътре? Сложи я на верандата. Или, по-добре, внеси я тук, докато изсъхне. Искам да я запазя за лятото.

Питър така и направи, а после пренесоха креватчето на детето в по-топлата стая.

— Питър, искаш ли нещо да ядеш? Имаме много мляко, ако можеш да го пиеш.

Той поклати глава.

— Нищо не мога да хапна. А ти?

Мери поклати глава.

— Да ти приготвя ли горещо бренди с лимон? — предложи той. — Можеш ли да го изпиеш?

Тя помисли малко.

— Мога да опитам. — Загърна се в халата си. — Толкова ми е студено…

Огънят бумтеше в камината.

— Ще изляза да донеса още дърва. После ще ти приготвя едно топло питие. — Питър излезе и тръгна в сгъстяващата се тъмнина към купчината дърва. Възползва се от случая да отвори багажника на колата и да изяде три сандвича с говеждо. След малко се върна във всекидневната с кошница дърва. Завари Мери край детското креватче.

— Много се забави — каза тя. — Какво си правил?

— Случи ми се малка неприятност. Сигурно пак е от месния пай.

Лицето й се смекчи.

— Бедничкият ми Питър. Всички ние имаме неприятности… — Тя се наведе над креватчето и погали челцето на бебето. То лежеше отпуснато, очевидно нямаше сили дори да плаче. — Питър, струва ми се, че тя умира…

Той я прегърна през рамото.

— Също и аз — каза той тихо, — а и ти? На никой от нас не му остава много. Донесох чайника. Нека си пийнем.

Питър я отдалечи от креватчето към топлината на огромния огън, който беше запалил. Мери седна на пода пред него и той й подаде горещата напитка от бренди и вода с малко изстискан лимон. Тя седеше, отпиваше от чашата и се взираше в огъня — това й помогна да се почувства малко по-добре. Той приготви чаша и за себе си и те поседяха няколко минути мълчаливо.

След малко тя каза:

— Питър, защо ни се случи всичко това? Дали защото в Азия започнаха война?

Той кимна.

— Горе-долу е така. Но не това е единствената причина. Америка произведе първите унищожителни бомби. А всичко започна от бомбардировката на Азия.

— Но ние нямаме абсолютно нищо общо с това, нали… Тук, в Австралия?

— Ние подкрепяхме морално Англия. Едва ли сме имали време за друга някаква помощ. Всичко свърши за един месец.

— Никой ли не можа да го прекрати?

— Не зная… Някои безумства просто не могат да бъдат спрени. Искам да кажа, че ако няколко милиона души единодушно решат, че тяхната национална чест изисква да хвърлят на съседите си кобалтови бомби, ти и аз едва ли можем да направим нещо. Единствената надежда е да им се помогне да видят безумието си.

— Но как може да се постигне подобно нещо, Питър?

— Вестниците — каза той. — Би могло да се направи нещо чрез вестниците. Ние не го сторихме. Не го направи нито една нация, защото всички бяхме прекалено глупави. Искахме да виждаме в нашите вестници снимки на момичета по бански костюми и тлъсти заглавия за изнасилвания и нито едно правителство не беше достатъчно мъдро да повлияе върху това. А нещо можеше да се постигне чрез вестниците, ако бяхме малко по-мъдри.

Мери не разбра напълно неговите разсъждения.

— Радвам се, че сега няма вестници — каза тя. — Без тях е много по-добре.

Нов спазъм я разтърси и той й помогна да иде до банята. Докато тя беше там вътре, Питър се върна във всекидневната и се загледа в бебето. То беше много зле, а той не можеше да направи нищо, за да му помогне. Вече се съмняваше дали Дженифър ще изкара нощта. Мери също беше зле, макар че не толкова. Единственият здрав бе самият той, а не биваше да го показва.