Невил Шут - На брега

Мисълта да живее след Мери го ужасяваше. Не би могъл да остане в жилището, а нямаше къде да отиде, какво да прави през малкото дни, които щяха да му останат. Мина му мисълта, че ако „Скорпиън“ е все още в Уилямстаун, би могъл да отиде с Дуайт Тауърс и да свърши в морето — морето, в което беше минал целият му живот. Но защо да го прави? Той не желаеше допълнителни дни, дарени му от някаква особеност в неговия метаболизъм. Искаше да остане със семейството си.

Мери го повика от банята и той отиде да й помогне. Доведе я до големия огън, който беше наклал, тя трепереше от студ. Направи й още едно горещо бренди с вода и покри раменете й с пухения юрган. Мери държеше чашата в двете си ръце и се мъчеше да укроти треперенето си.

След малко тя попита:

— Питър, как е Дженифър?

Той стана и отиде до креватчето, после се върна при нея.

— Сега е спокойна — каза той. — Мисля, че е все така.

— А ти как си?

— Ужасно. — Приведе се към нея и взе ръката й. — Но мисля, че ти си по-зле от мен — каза го, защото тя очевидно го знаеше. — Може би аз ще умра ден-два след теб, но не повече. Вероятно физически съм по-здрав.

Тя кимна бавно. После каза:

— Няма никаква надежда, нали? За никого от нас?

Той поклати глава.

— Никой не може да се справи с това, скъпа.

— Струва ми се, че утре няма да мога да ида и до банята — каза Мери. — Питър, скъпи, искам да свърша довечера и да взема Дженифър със себе си. Сърдиш ли ми се?

Той я целуна.

— Смятам, че е разумно. Аз също ще дойда с вас.

Тя произнесе с усилие:

— Ти не си толкова болен, колкото нас.

— Утре ще съм. Няма смисъл да продължавам.

Тя стисна ръката му.

— Какво трябва да направим, Питър?

Той помисли за миг.

— Ще отида да напълня грейките с топла вода и ще ги сложа в леглото. Ти си облечи чиста нощница, легни си и се стопли. Ще донеса Дженифър. Ще заключа къщата, ще ти донеса нещо топло за пиене и ще свършим заедно в леглото, с хапчето.

— Не забравяй да изключиш електричеството от шалтера — каза тя. — Мишки могат да прегризат някой кабел и да се подпали къщата.

— Ще го изключа.

Мери го погледна със сълзи в очите.

— Ще направиш ли каквото трябва с Дженифър?

Питър погали косата й.

— Не се тревожи — каза той нежно. — Ще го направя.

Той напълни грейките и ги постави в леглото, като смени чаршафите и го оправи така, че да изглежда свежо. После я заведе до банята. Отиде в кухнята, сложи чайника за последен път и докато заври водата, отново много внимателно прочете указанията върху червените картонени кутийки.

Наля врящата вода и върху поднос грижливо подреди термоса, две чаши, брендито и половин лимон и ги отнесе в спалнята. После изтика детското креватче на колелца обратно и го нагласи до тяхното легло. Мери лежеше в леглото, изглеждаше чиста и освежена. Тя се надигна леко, когато Питър дойде с детското креватче.

— Да вдигна ли Дженифър? — попита той, защото помисли, че тя иска да подържи бебето.

Мери поклати глава.

— Много е болна. — Седеше и наблюдаваше детето, а после уморено се облегна назад. — Предпочитам да я запомня такава, каквато беше, когато всички бяхме добре. Дай й от онова, Питър, и да свършваме.

Права е, помисли си той, по-добре беше да свършат бързо и да не се измъчват. Направи инжекцията в ръчичката на бебето. После се съблече, сложи си чиста пижама, загаси всички светлини в къщата, освен лампата до леглото, постави решетката пред камината във всекидневната и запали една свещ, която пазеха в случаи, че спре токът. Постави свещта на масата до леглото и изключи шалтера.

Отиде в леглото при Мери, разбърка напитките и извади таблетките от червените опаковки.

— За мен животът с теб беше чудесен — каза тя тихо. — Благодаря ти за всичко, Питър.

Той я привлече към себе си и я целуна.

— За мен също беше прекрасен. Нека свършим така.

Те поставиха таблетките в устата си и пиха.

Същата вечер Дуайт Тауърс позвъни на Мойра Дейвидсън в Харкъуей. Докато набираше, той се чудеше дали ще може да се свърже и ако се свърже, дали ще отговорят от другия край. Но автоматичната централа все още работеше и Мойра вдигна слушалката почти веднага.

— Я виж — каза той, — не бях сигурен, че ще ми отговориш. Как е при тебе, мила?

— Лошо — каза тя. — Струва ми се, че мама и татко вече са на път.

— А ти?

— И аз също, Дуайт. Ти как си?

— Бих казал, че и с мен е съвсем същото. Позвъних да ти кажа довиждане засега, мила. Утре сутринта ще изведем „Скорпиън“, за да го потопим.