Невил Шут: На брега

Питър Холмс, капитан-лейтенант от Австралийските кралски военноморски сили, се събуди малко след зазоряване. Той полежа още известно време, унесен от топлото спокойствие, което излъчваше спящата до него Мери, загледан в първите отблясъци на австралийското слънце по кретонените пердета в стаята. По слънчевите лъчи разбра, че е около пет часът: много скоро светлината щеше да събуди бебето — неговата дъщеричка Дженифър в детското й креватче, тогава ще трябва да станат и да се захванат за работа. Нямаше нужда да се започва преди това, можеше да си полежи още малко.

Събуди се щастлив и едва след време съзнанието му определи откъде идва това щастие. Не беше свързано с Коледа, защото празникът бе отминал. Той бе украсил малката елха в градината с наниз цветни лампички, свързани чрез дълъг проводник с контакта до камината във всекидневната — умалено копие на огромното осветено дърво на една миля по-далеч, пред общината във Фолмаут. В коледната нощ си направиха заедно с няколко свои приятели празненство на открито. Коледа беше минала и сега — пресметна бавно наум, — сега трябва да бе четвъртък, 27-ми. Лежеше в леглото и изгорелият му гръб го наболяваше след вчерашния ден на брега, а и от ветроходната регата. По-добре да не си сваля ризата днес. Малко по-късно, когато съзнанието му напълно се отърси от съня, той си даде сметка, че днес и без това ще си остане с риза. В единадесет часа имаше среща в Адмиралтейството в Мелбърн, в кабинета на първия заместник на главнокомандващия военноморските сили. Това означаваше ново назначение, първото от пет месеца насам. Ако имаше късмет, би могло да означава и излизане в морето, а той така копнееше да бъде пак на кораб.

Във всеки случай — означаваше работа. А мисълта за нея го накара да се почувства щастлив, докато заспиваше, и щастието не го напусна чак до сутринта. След като през август го произведоха в чин капитан-лейтенант, не бяха му възлагали никакви задачи, а след събитията почти се беше простил с надеждата да работи някога. Адмиралтейството обаче го държеше на пълна заплата през изтеклите месеци и той им беше благодарен за това.

Бебето се разшава, започна да гука и тихичко да скимти. Той се пресегна и включи електрическия чайник, който стоеше до леглото, върху таблата с нещата за чай и храната на детето. Мери също се размърда до него. Тя попита колко е часът и той й отговори. После я целуна и каза:

— Пак е чудесна утрин.

Тя седна и отметна косите си назад.

— Така съм изгоряла вчера. Снощи намазах Дженифър с мехлема, но днес май не бива да я извеждам на брега.

В този миг тя се сети:

— О, Питър, нали днес трябваше да ходиш в Мелбърн?

Той кимна.

— На твое място аз бих си останал у дома, бих постоял един ден на сянка.

— Така и ще направя.

Питър се вдигна и отиде в банята. Когато се върна, Мери също беше станала, бебето седеше на гърнето си, а тя решеше с гребен косата си пред огледалото. Той седна на ръба на леглото, където падаше един хоризонтален слънчев лъч, и направи чая.

— Днес ще бъде много горещо в Мелбърн, Питър. Към четири часа можем да слезем в клуба. Ела и ти да поплуваме. Ще взема ремаркето и банските костюми.

Имаха малка кола в гаража, но откакто беше свършила краткотрайната война преди година, тя стоеше неизползувана. Питър Холмс обаче беше находчив човек, боравеше добре с инструменти и измайстори сносен заместител. И двамата с Мери имаха велосипеди. Той направи малко ремарке, като използва предните колела от два мотоциклета и измисли приспособление, за да го закача към велосипеда на Мери, а също и към неговия, така всеки от тях можеше да го тегли, тъй като то им служеше и за детска количка, и за багажник. Затрудняваше ги единствено дългото изкачване по хълма от Фолмаут нагоре.

— Идеята ти не е лоша. Ще си взема колелото и ще го оставя на гарата.

— С кой влак ще пътуваш?

— С този от девет и пет.

Той отпи от чая и погледна часовника си.

— Отивам за млякото веднага щом изпия чая.

Облече къси панталони, фланелка и излезе.