Невил Шут - На брега

Командирът Тауърс останал в Яп шест дни, като междувременно новините ставали все по-лоши. Не успели да установят връзка с нито една станция в Европа или Съединените щати, но през първите два дни все още можели да слушат новините, излъчвани от Мексико Сити, а те били възможно най-лоши. После тази станция изчезнала от ефира и те могли да хващат само Панама, Богота и Валпарайзо, където не знаели нищо за онова, което ставало в Северното полукълбо. Свързали се с няколко кораба от военноморските сили на Съединените щати в южната част на Тихия океан, повечето от които били без гориво, като самите тях. Капитанът на кръстосвача в Яп — най-старши сред офицерския кадър, взел решение да изпрати корабите на САЩ в австралийски води и да постави всичките си сили под австралийско командване. Изпратил съобщение до корабите да се срещнат с него в Брисбейн. Две седмици по-късно се събрали единадесет кораба от военноморските сили на САЩ, всички без гориво и с малко надежда да го получат някога. Това станало преди година, а те още си стояли там.

Когато „Скорпиън“ пристигнал, в Австралия не можело да се намери атомно гориво, но било възможно да се приготви. Това бил единственият плавателен съд в австралийски води с някакъв полезен радиус на действие и затова бил изпратен в Уилямстаун, морския док на Мелбърн и най-близко пристанище до щаба на Адмиралтейството. Всъщност „Скорпиън“ се оказал единственият мореходен съд в Австралия, който заслужавал внимание. Допреди шест месеца подводницата бездействала в очакване на атомното гориво. След това направила един курс до Рио де Жанейро, за да снабди с гориво друга американска атомна подводница, подслонила се там, и се завърнала в Мелбърн за основен ремонт на дока.

Това знаеше Питър Холмс за командира от военноморските сили на САЩ — Тауърс; фактите бързо преминаха през съзнанието му, докато седеше пред бюрото на адмирала. Тази служба беше нова, „Скорпиън“ нямаше офицер за свръзка на борда по време на пътуването до Южна Америка. Мисълта за Мери и малката му дъщеря го разтревожи и той попита:

— За колко време съм назначен на тази служба, сър?

Адмиралът повдигна леко рамене.

— Може би за година. Предполагам, че това ще бъде последната ви служба, Холмс.

— Зная, сър — каза по-младият мъж. — Благодаря ви много за предоставената ми възможност. — Поколеба се за момент. — В открито море ли ще бъде корабът през повечето време, сър? Аз съм женен и имам бебе. Нещата не са вече толкова прости, вкъщи става все по-трудно. А и не ни остава много.

Адмиралът кимна.

— Разбира се, ние всички сме в подобно положение. Точно затова исках да се срещна с вас, преди да ви предложа тази служба. Няма да ви я налагам, ако не искате, но и не мога да ви обещая големи перспективи за бъдеща работа. Що се отнася за времето в открито море, след като завърши ремонтът на четвърти — той погледна календара, — това е след малко повече от седмица, корабът ще се отправи към Кернс, Порт Морсби и Порт Даруин, за да докладва за положението по тези места, след което ще се върне в Уилямстаун. Капитан Тауърс е изчислил, че това е курс за единадесет дни. После планираме един по-дълъг курс, който ще продължи, по всяка вероятност, два месеца.

— Ще има ли интервал между тези курсове, сър?

— Смятам, че корабът ще остане около две седмици на док.

— А след това какво предвижда програмата?

— Нищо засега.

Младият офицер се замисли, като прехвърляше в ума си пазаруването, болестите на детето, доставката на мляко. Добре, че беше лято, не трябваше да се цепят дърва. Ако вторият курс започнеше около средата на февруари, той щеше да се върне вкъщи към средата на април, преди да е станало толкова студено, че да се пали огън. Може пък и фермерът да помогне на Мери за дървата, ако се забави по-дълго, особено сега, след като му беше намерил колела за ремарке. Можеше да замине, стига всичко да е наред и по-нататък. Но ако спре електричеството или ако радиоактивността се разпространи по-бързо на юг, отколкото учените изчисляваха… Отхвърли тази мисъл.

Мери щеше много да се ядоса, ако откаже тази служба и пожертва кариерата си. Тя беше дъщеря на морски офицер, родена и отгледана в Саутси, Южна Англия. За пръв път я беше срещнал на танцова забава на „Индифатигъбъл“ по време на морския си стаж във флотата на Великобритания. Тя би настояла той да приеме назначението…

Холмс вдигна глава.

— Първите два курса мога да приема, сър — каза той. — Ще разрешите ли след това още веднъж да преценя положението? Искам да кажа, че не е толкова лесно да се правят планове занапред, както вървят нещата.