Невил Шут - На брега

С изключение на две торпедни тръби при ремонта бяха отстранили цялото въоръжение и почти всички боеприпаси. Така имаше повече място за столови и помещения за почивка, отколкото в друга подводница. Отстраняването на торпедните тръби и стелажите в кърмовата част бе създало по-добри условия за хората в машинното отделение. Питър прекара един час в тази част на кораба заедно с капитан-лейтенант Ландгрен, корабния инженер. Никога не беше служил на атомна подводница и тъй като голяма част от съоръженията се считаха за секретни, имаше много нови за него неща. Трябваше му известно време, за да разучи системата за циркулация на течния натрий до реактора, различните топлообменници и хелиевата система със затворен цикъл на действие.

Накрая се върна в малката капитанска каюта. Капитан Тауърс позвъни на цветнокожия стюард, поръча кафе за двамата и свали сгъваемата седалка за Питър.

— Разгледахте ли машините? — попита той.

Австралиецът кимна.

— Аз не съм инженер — каза той. — За много от тях нямам достатъчно знания, но ми беше много интересно. Случват ли се аварии?

Капитанът поклати глава.

— Досега не сме имали. Дано не се случва — в открито море нищо не може да се направи. Просто стискаш палци и се молиш всичко да върви нормално.

Донесоха кафето и те отпиха мълчаливо.

— Според заповедта трябва да се явя при вас във вторник — каза Питър. — В колко часа ще искате да бъда тук, сър?

— Във вторник ще излезем на пробно плаване. Може би ще потеглим в сряда, но не ми се вярва, че ще закъснеем толкова. В понеделник ще натоварим запасите и екипажът ще се качи на борда.

— В такъв случай по-добре да се явя в понеделник. По някое време предобед?

— Така ще е най-добре — каза капитанът. — Смятам, че ще тръгнем във вторник до обяд. Казах на адмирала, че искам да направим едно кратко пробно плаване в Басовия пролив и да се върнем към петък, за да докладваме каква е оперативната ни готовност след ремонта. Да, добре ще е, ако бъдете на борда в понеделник преди обяд.

— Мога ли да ви бъда полезен с нещо междувременно? Ако се налага, ще дойда в събота.

— Благодаря, капитане, но не е необходимо. Половината екипаж е вече в отпуск, а утре следобед ще пусна и останалите за събота и неделя. Освен шестимата на вахта и един офицер в събота и неделя никой няма да остане тук. Не, няма смисъл да идвате по-рано от понеделник предобед.

Той погледна Питър.

— Някой да ви е казвал какво ще искат от нас?

Австралиецът се изненада.

— Не са ли ви съобщили, сър?

Американецът се засмя.

— Абсолютно нищо. Може да се каже, че капитанът последен научава заповедите.

— Адмиралът ме повика за назначението — каза Питър. — Той ми съобщи, че ще отплавате към Кернс, Порт Морсби и Даруин и че курсът ще продължи единадесет дни.

— Вашият капитан Никсън от Оперативния отдел ме попита колко време ще отнеме това — отбеляза капитанът. — Не съм получил още заповед.

— Тази сутрин адмиралът каза, че ще последва и един по-дълъг курс, който ще трае около два месеца.

Чашката на командира Тауърс застина във въздуха.

— Това е ново за мене. Не каза ли накъде ще се отправим?

Питър поклати глава.

— Само това каза, че ще отнеме около два месеца.

Настъпи кратко мълчание. После американецът се надигна и се усмихна.

— Ако надникнете тук към полунощ, сигурно ще ме намерите да чертая радиуси по картата — тихо каза той. — Също и утре вечер, и другиден.

Австралиецът сметна, че е по-добре да отклони разговора към нещо по-леко.

— Няма ли да слезете на брега за почивните дни? — попита той.

Капитанът поклати глава.

— Ще се навъртам наоколо. Единият ден може да прескоча до града и да отида на кино.

Програмата за почивните му дни не изглеждаше особено весела: един чужденец в чужда страна, далеч от дома. Без много да му мисли, Питър каза:

— Защо не дойдете във Фолмаут за два дни, сър? Имаме една свободна спалня. През този сезон прекарваме по-голямата част от времето в морския клуб — плуваме и караме лодки. Жена ми ще се зарадва, ако дойдете.

— Много мило от ваша страна — каза замислено капитанът. Той отново отпи от кафето, докато обмисли предложението. Хората от Северното полукълбо трудно общуваха с тези от Южното. Твърде много неща ги деляха, твърде голяма бе разликата в преживяното. Непрекъснатото съчувствие издигаше преграда. Той знаеше това много добре, а и беше сигурен, че австралийският офицер също го знае въпреки поканата. Но едновременно с това смяташе, че е негов дълг да опознае по-добре своя офицер за свръзка. Тъй като чрез него щеше да държи връзка с командването на Австралийските военноморски сили, би следвало да знае що за човек е той; това беше довод в полза на гостуването в неговия дом. Промяната щеше да създаде известно разнообразие в противното бездействие, което го измъчваше месеци наред; каквото и неудобство да изпита, пак щеше да е по-добре, отколкото в кънтящия, празен самолетоносач, сам в компанията на собствените си мисли и спомени.