Невил Шут - На брега

Той остави чашата си и леко се усмихна. Може и да е неловко, ако отиде там, но щеше да е още по-неудобно да откаже рязко любезната покана на новия му офицер.

— Сигурен ли сте, че няма да притесня съпругата ви? — попита той. — Нали имате малко дете?

Питър поклати глава.

— Тя ще се зарадва. Това за нея ще бъде известно разнообразие. Напоследък не се среща с много нови хора. Разбира се, и бебето я ограничава.

— Много ми се иска да дойда за един ден — каза американецът. — Утре ще трябва да се навъртам наоколо, но бих поплувал с удоволствие в събота. Отдавна не съм плувал. Удобно ли ще бъде, ако пристигна във Фолмаут със сутрешния влак в събота. Трябва да се върна тук в неделя.

— Ще ви посрещна на гарата.

Те уточниха какви влакове има. След това Питър попита:

— Можете ли да карате колело?

Другият кимна.

— Ще взема с мене до гарата още един велосипед. Ние живеем на около две мили от там.

— Чудесно — каза капитан Тауърс.

Червеният „Олдсмобил“ вече избледняваше като в сън. Само преди петнадесет месеца го беше закарал до летището, но вече трудно можеше да си спомни как изглеждаше арматурното табло или от коя страна беше ръчката за седалката. Сигурно е още в гаража на дома му в Кънектикът, може би недокоснат, заедно с всички други неща, за които се беше научил да не мисли. Човек трябваше да живее с настоящето и да направи всичко възможно да забрави миналото — сега настоящето бяха велосипедите на една железопътна гара в Австралия.

Питър си тръгна, за да хване транспорта обратно за Адмиралтейството. Там той прибра заповедта за назначение и колелата, после хвана трамвая за гарата. Стигна във Фолмаут към шест часа, закрепи несръчно колелата върху кормилото на велосипеда, свали си сакото и уморено натисна педалите нагоре по хълма към къщи. Половин час по-късно той беше там, мокър от пот в горещата вечер. Мери стоеше на поляната по лека лятна рокля сред свежия ромон на пръскачката.

Тя се запъти да го посрещне.

— Ах, Питър, колко си потен! Виждам, че си намерил колелата.

Той кимна.

— Извинявай, че не можах да дойда на брега.

— Предположих, че са те забавили. Ние се прибрахме у дома към пет и половина. Какво стана с назначението?

— Дълга история — каза той. Постави велосипеда и колелата на верандата. — Искам да си взема първо един душ и после ще ти разкажа.

— Кажи ми само — хубаво или лошо?

— Хубаво. Плаване до април. После нищо.

— О, Питър — извика тя, — това е чудесно! Върви да си вземеш душ и после ще ми разкажеш подробно. Ще изнеса шезлонгите, имаме и бира в хладилника.

Четвърт час по-късно, освежен, в риза с отворена яка и леки памучни панталони, той седеше на сянка със студената бира и разказваше. Накрая попита:

— Познаваш ли капитан Тауърс?

Тя поклати глава.

— Джейн Фриймън ги познава всички от едно увеселение на „Сидни“. Каза, че бил доста симпатичен. Как го виждаш като началник?

— Струва ми се, че ще е добър — отвърна той. — Разбира си от работата. Сигурно отначало ще е малко необичайно, нали подводницата е американска. Но да си призная, харесаха ми всички. Поизложих се, като си поръчах джин с битер. — Той се засмя и й разказа.

— Точно това каза и Джейн. Те пият на брега, но никога на кораба. Изглежда, въобще не пият в униформа. Поръчали си някакъв блудкав плодов коктейл. Всички останали се наливали като смоци.

— Поканих го за почивните дни. Ще пристигне в събота сутринта.

Мери го погледна смаяно.

— Капитан Тауърс?

Той кимна.

— Чувствах, че трябва да го поканя. Всичко ще бъде наред.

— О, Питър… няма да е така. Те вече не могат да се чувстват добре. За тях е твърде болезнено да влизат в домовете на хората.

Питър се опита да я успокои.

— Той е различен. Освен това е доста по-възрастен. Вярвай ми, всичко ще бъде наред.

— Точно така ми казваше и за онзи командир на ескадрила от Английските военновъздушни сили. Как се казваше, забравих му името. Онзи, дето плака.

Не искаше да му напомнят за онази вечер.

— Зная, че им е трудно. Идват в нечий дом, а в него бебето и всичко останало… Но повярвай ми, с този няма да е така.

Мери се примири с неизбежното.

— Колко време ще остане?

— Само за една нощ. Трябвало да се върне на „Скорпиън“ в неделя.

— Ако е само за една нощ, няма да е толкова лошо… — Тя поседя за миг замислена, леко смръщена. — Въпросът е да се измислят разни занимания. През цялото време да е зает. Нито миг скука. Това ни беше грешката с оня от Английските военновъздушни сили. Какво обича да прави?