Невил Шут - На брега

— Разбира се — каза той с видимо удоволствие. — Каква лодка има Холмс?

— Нещо, което се казва „Гуен-12“. Един вид плаващ сандък с платна. Не съм сигурна дали самият той ще иска да участва. Аз ще ви балансирам, ако той не желае.

— Щом ще караме лодка — изрече Дуайт решително, — по-добре е да престанем с пиенето.

— Няма да ви балансирам, ако сте си намислили да се държите като в американската флота. На нашите кораби няма сух режим.

— Добре — каза той помирително. — Тогава аз ще балансирам лодката.

Мойра се втренчи в него.

— Удряли ли са ви с бутилка по главата?

Дуайт се усмихна.

— Много пъти.

Тя пресуши чашата си.

— Добре де, изпийте поне още едно.

— Не, благодаря. Холмсови ще се чудят какво е станало с нас.

— Ще се досетят — каза момичето.

— Хайде. Искам да погледам света от бричката.

Той я поведе към вратата. Мойра вървеше с него, без да се съпротивлява.

— Искате да кажете от кабриолета.

— Не, не. Сега сме в Австралия. Бричка е.

— Точно тук ви е грешката. Това е кабриолет. От преди седемдесет години. Татко казва, че е бил направен в Америка.

Дуайт погледна двуколката с нов интерес.

— Я гледай — възкликна той, — чудех се къде съм я виждал преди. Дядо ми имаше точно такава под навеса за дърва, в Мейн, когато бях момче.

Не биваше да му позволява да си мисли за миналото.

— Постойте до главата на кобилата, докато дам назад — не я бива на заден ход.

Мойра се метна на седалката и дръпна така жестоко юздите на кобилата, че той трябваше да положи доста усилия да я задържи. Кобилата се изправи и го бутна с предните си копита, той успя да я насочи назад към улицата и се метна до момичето, преди да се понесат в лек галоп. Мойра каза:

— Не я сдържа на едно място. Хълмът ще я оправи за две минути. Тия гадни асфалтови пътища…

Американецът седеше и се държеше здраво за седалката, докато се носеха в кариер по пътя; кобилата залиташе и се плъзгаше по гладкия асфалт, а той се чудеше как едно момиче може да кара кон толкова лошо.

След няколко минути пристигнаха в къщата на Холмсови. Кобилата бе потънала в пот. Капитан-лейтенантът и съпругата му излязоха да ги посрещнат.

— Съжалявам, че закъсняхме — каза момичето невъзмутимо. — Не можах да накарам капитан Тауърс да подмине кръчмата.

— Личи, че си наваксвала загубеното време — отбеляза Питър.

— Беше голямо препускане — обади се командирът на подводницата. Той слезе и се запозна с Мери. После се обърна към момичето:

— Какво ще кажете, да я поразтъпча ли малко надолу-нагоре, докато й мине потта?

— Чудесно — каза момичето. — Трябва да се разпрегне и да се отведе на заграденото място пред конюшнята — Питър ще ви покаже. Аз ще помогна на Мери за обяда. Питър, Дуайт иска да кара лодката ти следобед.

— Не съм казвал такова нещо — запротестира американецът.

— Но искате… — Тя огледа кобилата. Добре, че баща й не беше там да види. — Изтрийте я с нещо. Отзад под овеса има един парцал. Ще я напоя по-късно, след като ние си пийнем.

Този следобед Мери си остана вкъщи с бебето, за да подготви спокойно всичко за вечерта, а Дуайт Тауърс подкара несигурно велосипеда си заедно с Питър и Мойра към морския клуб. Заминаха с хавлии на вратовете и бански костюми, натъпкани в джобовете. Преоблякоха се в клуба в очакване на голямото състезание. Лодката представляваше един засмолен шперплатов сандък с малък кубрик и добре опънато платно. Те стъкмиха платното и въжетата, спуснаха я във водата и застанаха на стартовата линия пет минути по-рано; платноходката караше американецът, Мойра балансираше, а Питър наблюдаваше състезанието от брега.

Те плаваха по бански костюми: Дуайт Тауърс в стари сиво-бежови гащета, а момичето в бял костюм от две части; носеха си ризи в лодката, за да не изгорят от слънцето. Няколко минути маневрираха наоколо под топлото слънце, зад стартовата линия, като се въртяха в кръг сред още дузина състезатели от различни класове. Командирът не беше карал платноходка няколко години и никога преди това не беше управлявал лодка точно от този тип. Тя обаче бе доста маневрена и Дуайт скоро разбра, че е много бърза. До момента, когато прозвуча стартовият изстрел, лодката вече бе спечелила доверието му и след състезанието, включващо три обиколки на триъгълник, те се наредиха на пето място.

Както обикновено, в залива Порт Филип духаше много силен вятър. След първата обиколка той се засили още повече и те заплаваха с планшира под нивото на водата. Капитан Тауърс беше твърде зает с шкота, с румпела и с усилията да държи лодката по курса, че да обръща внимание на нещо друго. Започнаха втория кръг, лавираха по посока на по-далечния завой сред ярка слънчева светлина и облаци от диамантени пръски, американецът беше толкова погълнат, че не забеляза как момичето подритна една намотка от гротшкота около кнехта и метна отгоре кливерния шкот. Приближиха се до шамандурата и Дуайт умело я заобиколи, като изправи румпела и освободи шкота, който се размота около два фута и после се заплете. Връхлетя ги нов порив на вятъра и преобърна платноходката, а платната легнаха върху водата. Двамата заплуваха отстрани.