Невил Шут - На брега

— Нали Мери каза, че иска точно това. Във всеки случай още не е заронил сълзи.

— По-скоро ще спука кръвоносен съд, ако продължиш да го нападаш.

— Не съм сигурна, че ще мога. Изиграх си почти целия репертоар. — Тя нагласи аръша върху гърба на кобилата.

— Нощта ще те вдъхнови отново.

— Може би.

Вечерта напредваше. Вечеряха в хотела и подкараха обратно нагоре по хълма по-спокойно отпреди, разпрегнаха кобилата, оставиха я в заграденото място пред конюшнята за през нощта и се приготвиха да посрещнат гостите в осем часа. На скромното малко събиране дойдоха четири двойки: млад лекар със съпругата си, още един морски офицер, един весел младеж, птицевъд, и младият собственик на малко машиностроително предприятие. Три часа те танцуваха и пиха заедно, усърдно избягвайки всякаква сериозна тема за разговор. В топлата нощ стаята ставаше все по-гореща и по-гореща, саката и вратовръзките бяха свалени още в началото, а грамофонът не спираше да върти една огромна купчина от плочи, половината взети назаем за вечерта. Въпреки широко отворените прозорци зад мрежата за мухи, стаята се изпълни с цигарен дим. От време на време Питър изпразваше пълните пепелници в кошчето за смет, а Мери събираше празните чаши, отнасяше ги в кухнята да ги измие и ги връщаше отново. Накрая, около единадесет и половина, тя внесе поднос с чай, кифли с масло и торта — обичайният за Австралия знак, че празненството е към края си. Малко по-късно гостите започнаха да се сбогуват, клатушкайки се на своите велосипеди.

Мойра и Дуайт изпратиха доктора и съпругата му по автомобилната алея до края на двора. После тръгнаха обратно към къщата.

— Хубава вечер — каза командирът на подводницата. — Всички са наистина много мили.

В градината беше прохладно и приятно след задуха в къщата. Нощта беше много спокойна. Между дърветата виждаха бреговата линия на Порт Филип, която се простираше под ярката светлина на звездите от Фолмаут чак до Нелсън.

— Вътре беше ужасно горещо — отбеляза момичето. — Ще постоя още малко тук, преди да си легна, искам да се поосвежа.

— По-добре да ви донеса нещо да се наметнете.

— По-добре ми донесете едно питие, Дуайт.

— Безалкохолно?

Мойра поклати глава.

— Около инч и половина бренди и много лед, ако е останало нещо.

Той я остави и влезе, за да й донесе питието. Когато излезе отново с по една чаша в двете си ръце, тя седеше в тъмнината към края на верандата. Взе чашата и му благодари, а той седна до нея. След шума и бъркотията на вечерта нощното спокойствие в градината беше истинско облекчение за него.

— Хубаво е да се поседи за малко тук, на спокойствие.

— Докато започнат да хапят комарите. — Задуха топъл лек ветрец. — Може и да не почнат при тоя вятър. Ако си легна сега, няма да мога да заспя, така съм се подула. Ще лежа само и ще се мятам цяла нощ.

— До късно ли сте стояли снощи?

— Да. И предишната нощ.

— Поне веднъж можете да опитате да си легнете по-рано.

— Каква е ползата? Каква е ползата сега? — Той не направи опит да й отговори и след малко Мойра попита: — Защо Питър ще идва с вас на „Скорпиън“, Дуайт?

— Той е нашият нов офицер за свръзка.

— Преди него имахте ли друг?

Дуайт поклати глава.

— Никога не сме имали преди.

— Защо тогава са ви дали сега?

— И аз бих искал да знам. Може би се предвижда курс в австралийски води. Не съм получил заповед, но така се говори. Изглежда, че във вашата флота капитанът е последният човек, който научава.

— Къде казват, че ще ходите, Дуайт?

Той се поколеба за миг. Сега предпазливостта беше отживелица, макар че трябваше да положи усилие, за да си го припомни: след като вече нямаха ни един враг в целия свят, предпазливостта не беше нищо друго, освен навик.

— Казват, че ще правим малък курс до Порт Морсби. Може да е само слух, но друго не съм чул.

— Но Порт Морсби е извън строя, нали?

— Така мисля. От доста време не са получавали никакви радиограми.

— Вие не можете да слезете на брега, ако градът е засегнат, нали?

— Все някога някой трябва да отиде и да види. Няма да напускаме подводницата, освен ако нивото на радиацията е близко до нормалното. Ако е високо, дори няма да изплуваме на повърхността. Но някой трябва да отиде и да види. — Дуайт млъкна и под звездната светлина в градината настъпи тишина. — Има много места, където някой трябва да отиде и да види — каза най-сетне той. — Все още идват радио предавания от някакво място близо до Сиатъл. Без никакъв смисъл, просто от време на време някаква бъркотия от точки и тирета. Понякога минават седмици и чак тогава пак се появяват. Може би там някой е жив и не знае как да си служи с радиопредавателя. Горе, в Северното полукълбо, има много странни неща — някой трябва да отиде и да види.