Невил Шут - На брега

Питър не отвърна, защото тя беше права, само че това не беше неговият начин. Постояха, почакаха, докато влакът навлезе в гарата, и посрещнаха на перона капитан Тауърс. Той се появи в цивилни дрехи, в сиво сако и сиво-бежови памучни панталони с леко американска кройка, с които се открояваше като чужденец в тълпата.

Питър Холмс ги запозна. Щом минаха от перона надолу по рампата, американецът каза:

— От години не съм карал велосипед. Сигурно ще падна.

— Намерили сме нещо по-добро — отвърна Питър. — Мойра е тук с бричката си.

Другият сбърчи вежди.

— Не разбрах.

— Спортна кола — каза момичето. — „Ягуар, ХК-140“. „Тъндърбърд“. Нов модел, само една конска сила, но развива цели осем мили в час по равното. Господи, как ми се пие!

Те отидоха до бричката със сивия кон; тя се запъти да отвърже поводите. Американецът отстъпи назад, за да я разгледа — блестяща на слънцето, елегантна.

— Виж ти! — възкликна той. — Та това е кабриолет!

Мойра отстъпи назад и се засмя.

— Кабриолет! Това е точната дума. Кабриолет, нали? У дома в гаража седи един „Форд“, капитан Тауърс, но не го докарах. Кабриолет, точно така. Хайде, качвайте се, сега ще натисна газта и ще ви покажа как върви.

— Аз съм с колелото, сър — каза Питър. — Ще тръгна с него и ще ви посрещна у дома.

Командир Тауърс се качи на кабриолета, момичето седна до него, взе камшика, подкара коня и потеглиха в тръс по пътя зад велосипеда.

— Ще ми се да направя нещо, преди да напуснем града — каза Мойра на спътника си. — Искам да си пийна. Питър е много мил. Мери също, но те не пият достатъчно. Мери казва, че това причинявало колики на бебето. Надявам се, че нямате нищо против. Ако предпочитате, можете да пийнете кола или нещо подобно.

Капитан Тауърс се чувстваше малко замаян, но освежен. Отдавна не му се беше случвало да бъде в компанията на такава млада жена.

— Ще последвам вашия пример — каза той. — През последната година съм изпил толкова кола, че подводницата ми може да плува в нея на перископна дълбочина. Малко алкохол ще ми дойде добре.

— И на мен също — отбеляза тя. Умело насочи екипажа по главната улица. Няколко коли стояха изоставени, паркирани диагонално по тротоара — вероятно повече от година. Толкова слабо беше движението по улиците, че те не представляваха никакво препятствие, освен това нямаше бензин, за да ги махнат. Мойра спря пред хотел „Пиър“, слезе, завърза поводите за бронята на една от колите и влезе със спътника си в Дамския салон.

— Какво да поръчам за вас? — попита американецът.

— Двойно бренди.

— С вода?

— Съвсем малко и много лед.

Той предаде поръчката на бармана и постоя замислен, а момичето го наблюдаваше. Тук не произвеждаха ръжено уиски, а от много месеци не внасяха скоч. Към австралийското уиски той имаше подозрение.

— Никога не съм пил брендито така. Как е?

— Не те отрязва, но те кара да настръхнеш. Добре е за стомаха. Заради това го пия.

— Все пак ще си остана на уиски. — Капитан Тауърс поръча и после се обърна към нея развеселен. — Доста си пийвате, а?

— Така казват. — Мойра пое питието, което той й подаде, и извади от чантата си пакет цигари, смес от южноафрикански и австралийски тютюн. — Ще си вземете ли една? Ужасни са, но само това намерих.

Той предложи една от своите, също толкова ужасни, и я запали. Мойра изпусна дълго облаче дим през ноздрите си.

— Важното е да има разнообразие. Как се казвате?

— Дуайт. Дуайт Лайънъл.

— Дуайт Лайънъл Тауърс. Аз съм Мойра Дейвидсън. Имаме скотовъдна ферма на около двадесет мили оттук. Вие сте капитанът на подводницата, нали?

— Да.

— И тази работа ви прави щастлив? — цинично попита тя.

— За мене беше голяма чест, че ми възложиха командването — каза той тихо. — И все още го смятам за голяма чест.

Мойра сведе очи.

— Съжалявам, че го казах. Когато съм трезва, ставам истинско прасе. — Изпи чашата си до дъно. — Поръчайте ми още едно, Дуайт.

За нея той поръча още едно, а за себе си реши да си остане с първото уиски.

— Кажете ми — попита момичето, — какво правите, когато сте в отпуск? Играете ли голф? Карате ли лодка? Ходите ли за риба?

— Най-вече ходя на риболов. — В съзнанието му изплува една безкрайно далечна почивка с Шеърън, но той прогони този спомен. Трябваше да се съсредоточи върху настоящето и да забрави миналото. — Май че е горещичко за голф. Капитан-лейтенант Холмс спомена нещо за плуване.

— Това е най-лесното. Днес следобед долу в клуба ще има ветроходна регата. Харесва ли ви такова нещо?