Невил Шут - На брега

— Защо не задържахте — обвини го Мойра. А после извика: — Ах, по дяволите, отвърза ми се сутиенът!

Тя се гмурна под водата и направи безуспешен опит да завърже връзките отзад на гърба си, но банският се изплъзна от ръцете й и се понесе покрай нея. Момичето го грабна и извика:

— Идете от другата страна и седнете на подвижния кил. Така ще се изправи.

Мойра плуваше до него. В далечината видяха, че бялата моторна спасителна лодка завива и се насочва към тях.

— Сега пък спасителният катер — от трън та на глог! — възкликна момичето. — Дуайт, помогнете ми да си сложа това, че идват.

Тя би могла да се справи чудесно и сама, като легне по корем във водата.

— Така е добре, вържете го здраво. Не чак толкова стегнато, не съм японка. Така е добре. Сега дайте да изправим лодката и да продължим състезанието.

Мойра се покатери върху подвижния кил, който стърчеше хоризонтално от корпуса на нивото на водата и застана отгоре, като се държеше за планшира, докато Дуайт плуваше отдолу, удивен от нежната й фигура и от нейната дързост. Заедно с нея той натисна плота на кила с цялата си тежест, лодката вдигна подгизналите си платна от водата, поколеба се за миг и после се изправи стремително. Момичето се прехвърли през борда в кубрика и се строполи, освобождавайки гротшкота, а Дуайт изпълзя до нея. Минута, преди спасителният катер да ги достигне, лодката потегли несигурно под тежестта на мокрите платна.

— Друг път внимавайте — каза Мойра строго. — Този бански костюм е само за слънце. Не е предназначен за плуване.

— Не зная как се случи — извини се той. — Като че ли всичко вървеше добре.

Финишираха предпоследни без други инциденти. Отправиха се към брега и Питър влезе във водата чак до кръста, за да ги посрещне. Той хвана лодката и я обърна срещу вятъра.

— Как беше плаването. Видях, че се преобърнахте.

— Прекрасно плаване — отговори момичето. — Дуайт ни преобърна, а после сутиенът ми се развърза — така или иначе, не липсваха вълнуващи преживявания. Нито миг скука. Лодката ти върви чудесно, Питър.

Те скочиха във водата и изтеглиха лодката на пясъка, свалиха платната и я поставиха върху хелинга 3 3 Съоръжение за изваждане и спускане във вода на плавателни съдове. — Б.р. , за да я качат на брега. После се изкъпаха покрай пристана и седнаха да пушат под топлите лъчи на залеза. Скалата зад тях ги пазеше от вятъра, духащ откъм брега.

Американецът погледна синята вода, червената скала, закотвените моторни лодки, полюшващи се върху водата.

— Много хубаво място — каза той замислено. — Имате си чудесен малък клуб.

— Тук не вземат плаването много на сериозно — забеляза Питър. — Това е тайната.

— Това е тайната и за всичко останало — обади се момичето. — Кога ще пийнем пак, Питър?

— Гостите ще пристигнат около осем часа — каза й той и се обърна към Дуайт. — Тази вечер сме поканили няколко души у дома. Първо ще отидем да вечеряме в хотела. Така ще улесним домакинята.

— Разбира се. Чудесно.

— Да не заведете капитан Тауърс пак в хотел „Пиър“ — каза момичето.

— Там смятах да вечеряме.

— Струва ми се, че не е много разумно — каза тя мрачно.

Американецът се засмя.

— Хубава репутация ми създавате.

— Вие сам си я създавате. А аз правя всичко по силите си, за да ви оправдая. Няма да казвам как ми свалихте сутиена.

Дуайт Тауърс я погледна несигурно и после се засмя. Смя се така, както не беше се смял от година, невъзпиран от мисли за онова, което се беше случило.

— Добре — каза най-после той. — Ще запазим това в тайна само между нас двамата.

— Аз ще я пазя — каза Мойра строго. — А вие сигурно ще разкажете на всички още тази вечер, само като си пийнете малко…

— Време е да се преобличаме — обади се Питър. — Казах на Мери, че до шест ще си бъдем вкъщи.

Тръгнаха надолу по кея към съблекалните, преоблякоха се и се качиха на велосипедите. Когато стигнаха в къщата, завариха Мери на поляната да полива градината. Обсъдиха как и с какво да слязат до хотела и решиха да впрегнат кобилата и да идат с кабриолета.

— Така ще бъде най-добре за капитан Тауърс — каза момичето. — Никога няма да успее да се изкачи обратно по хълма след още един сеанс в хотел „Пиър“.

Тя се отдалечи с Питър към заграденото място пред конюшнята, за да хванат и впрегнат кобилата. Мойра пъхна юздечката между зъбите и промуши ушите й през оглавника. После попита:

— Добре ли се справям, Питър?

Той се ухили.

— Отлично се справяш. Нито миг скука.