Невил Шут - На брега

Все още седнал, той й се усмихна.

— Дума да не става. Време е да си легнете.

— Тогава сама ще си донеса.

Тя се запъти сърдито към къщата. Дуайт чу звън на чаши и миг след това момичето се появи с почти пълна водна чаша в ръка с плаваща бучка лед отгоре.

— Трябваше да отида в Англия през март. В Лондон. От години беше уредено. Щях да прекарам шест месеца в Англия и на континента, а после да се върна през Америка. Щях да видя Медисън авеню. Толкова е нечестно.

Тя отпи голяма глътка от чашата и я отстрани с отвращение от себе си.

— Господи, каква е тая гадост, с която се наливам?

Американецът стана, взе чашата и я помириса.

— Това е уиски.

Мойра я взе обратно от него и също я помириса.

— Така е. Сигурно ще ме убие след всичкото бренди. — Вдигна чашата с чист алкохол, изпи я на един дъх и хвърли леденото кубче в тревата.

Вече не съвсем устойчива, обърна лице към него под звездната светлина.

— Никога няма да имам семейство като Мери — промълви тя. — Толкова е нечестно. Дори да ме вземеш в леглото си тая нощ, пак няма да имам семейство, защото няма да има време. — Тя се изсмя истерично. — Наистина е дяволски смешно. Мери се страхуваше, че ти ще зарониш сълзи, като видиш бебето и пелените на въжето. Също като командира на ескадрила от Кралските военновъздушни сили, който преди им беше на гости. — Мойра започна да заваля думите. — Непрекъснато го ззза-а-нимавай… — Тя залитна и се хвана за един от стълбовете на верандата. — Това ми повтаряше: нито миг скука. Не му давай да види бебето, че сигурно… сигурно ще се разплаче. — По бузите й започнаха да се стичат сълзи. — Тя и не помисли, че може аз да се разрева, а не ти.

Свлече се край верандата, обляна в сълзи. За миг командирът на подводницата се поколеба, поиска да я докосне по рамото, но после се отдръпна, незнаещ какво да прави. Накрая се обърна и влезе в къщата. Откри Мери в кухнята да почиства след събирането.

— Госпожо Холмс — каза той малко стеснително. — Бихте ли излезли да се погрижите за госпожица Дейвидсън. Току-що изпи пълна чаша чисто уиски след брендито. Предполагам, че някой ще трябва да я отведе в леглото й.

Бебетата не се интересуват, че е неделя или че е имало гости до среднощ; към шест часа на другата сутрин Холмсови вече бяха станали — Питър натискаше педалите на своя велосипед с ремаркето зад него на път за млякото и каймака. Той постоя малко с фермера, за да обсъдят как да нагодят прикачвача и оста за новото ремарке и да начертаят няколко скици, по които да работи механикът.

— Утре трябва да започна службата — рече Питър. — За последен път идвам за млякото.

— Всичко ще бъде наред — каза господин Пол. — Разчитайте на мене. Вторник и събота. Аз ще се погрижа госпожа Холмс да получава мляко и каймак.

Питър се върна у дома си към осем, обръсна се, взе душ, облече се и помогна на Мери за закуската. Капитан Тауърс се появи около девет без четвърт, освежен и спретнат.

— Снощното събиране беше много хубаво — каза той. — Не помня откога не съм прекарвал така добре.

— Тук около нас живеят много мили хора — отвърна домакинът, погледна своя командир и се усмихна. — Извинете за Мойра. Обикновено не стига до припадъци.

— От уискито беше. Не е ли станала още?

— Не съм и очаквал да се събуди толкова рано. През нощта, около два, чух някой да повръща. Предполагам, че не сте били вие?

Американецът се засмя.

— Не, сър.

Закуската беше сервирана и тримата седнаха на масата.

— Искате ли да поплуваме пак тази сутрин? — попита госта си Питър. — Изглежда, че и днес ще бъде много горещо.

Американецът се поколеба.

— По-скоро бих желал да ида на църква в неделя сутрин. Като у дома. Дали има англиканска църква наоколо?

— Тук долу под хълма — каза Мери. — Само на около миля. Службата е в единадесет часа.

— Ще се поразходя дотам. А това няма ли да обърка вашите планове?

— Разбира се, че не, сър — отвърна Питър. — Но няма да мога да дойда с вас. Ще трябва да посвърша доста неща тук, преди да започна на „Скорпиън“.

Капитанът кимна.

— Разбира се. Ще бъда тук за обяд, а после ще трябва да се върна на кораба. Искам да взема някой влак към три.

Той тръгна надолу към църквата под топлите слънчеви лъчи. Имаше много време и пристигна четвърт час преди службата, но влезе вътре. Помощникът на пастора му подаде молитвеник и книжка с химните, той си избра място в дъното на църквата, защото редът на службата му беше още непознат, а оттам можеше да вижда кога другите хора коленичат и кога се изправят. Дуайт каза традиционната молитва, научена още през детството, после седна и се огледа наоколо. Малката църква приличаше много на църквата в родния му град, в Мистик, Кънектикът. Дори миришеше като нея.