Невил Шут - На брега

— Да плува. Иска да поплува.

— Кара ли лодка? В събота има състезания.

— Не съм го питал. Няма начин да не кара. Такъв човек изглежда.

Мери отпи от бирата.

— Можем да го заведем на кино — замислено каза тя.

— Какво дават?

— Не зная. Всъщност няма значение, стига да има непрекъснато занимание.

— Може би няма да е много подходящо, ако филмът е за Америка. Ами ако попаднем на някой, заснет в родния му град.

Тя го погледна смаяно.

— Би било ужасно! Къде се намира родният му град, Питър? В коя част на Америка?

— Нямам представа. Не го попитах.

— Божичко, трябва да измислим нещо за вечерта, Питър. Струва ми се, че най-безопасен ще е някой английски филм, но в момента може да не дават такива.

— Можем да поканим приятели — предложи той.

— Ще се наложи, ако няма английски филм. Май така ще е по-добре. — Тя поседя замислено и после попита. — Знаеш ли дали е бил женен?

— Не зная. Предполагам, че е бил.

— Може би Мойра Дейвидсън ще дойде да ни помогне — каза тя замислено. — Ако няма други ангажименти.

— Ако не е пияна — отбеляза Питър.

— Тя не е такава през цялото време — отвърна жена му. — Във всеки случай ще поддържа настроението.

Той обмисли предложението.

— Това не е лоша идея. Трябва да й обясня какво да прави. Нито миг скука. В леглото или вън от него.

— Нали знаеш, че не е такава. Само така изглежда.

Той се ухили.

— Добре, както кажеш.

Още същата вечер позвъниха на Мойра Дейвидсън и й казаха какво предлагат.

— Питър е сметнал, че трябва да го покани — каза й Мери. — Искам да кажа, че той е новият му командир. Но нали знаеш какви са и как се чувстват, когато отидат в нечия къща с деца и мирис на пелени, с биберони и какво ли не още. Така че ние решихме да поразчистим малко къщата, да приберем всичко това и да се опитаме да го поразвеселим — да не скучае нито миг, нали разбираш? Работата е там, че сама с Дженифър едва ли ще успея да се справя с всичко. Ще можеш ли да дойдеш и да ни помогнеш, скъпа? Страх ме е само, че ще трябва да спиш на походно легло във всекидневната или, ако предпочиташ, навън, на верандата. Само за събота и неделя. От тебе се иска да го занимаваш през цялото време. Нито миг скука. Решихме в събота вечер да поканим някои хора.

— Не звучи обещаващо — отвърна госпожица Дейвидсън. — Кажи ми, много ли е схванат? Да не почне да хленчи в ръцете ми и да ме уверява колко много приличам на покойната му съпруга? Някои от тях правят точно това.

— Всичко може да се очаква — каза несигурно Мери. — Никога не съм го виждала. Почакай за минутка да питам Питър. — Тя се върна при телефона. — Мойра? Питър каза, че може да те понатисне, ако си пийне повечко.

— Това е за предпочитане — рече госпожица Дейвидсън. — Добре, ще дойда в събота сутринта. Между другото, отказах джина.

— Отказала си джина?

— Изпортва вътрешностите. Продупчва червата и причинява язва. Всяка сутрин получавах пристъпи, така че го отказах. Сега съм на бренди. Шест бутилки ще ми стигнат за двата дни. Човек може да изпива по много бренди.

В събота сутринта Питър Холмс отиде с велосипеда си на гарата във Фолмаут. Там се срещна с Мойра. Тя беше тъничко момиче, с права руса коса и бяло лице, дъщеря на скотовъдец, собственик на фермата Харкъуей, близо до Бъруик. Тя пристигна на гарата в много елегантна двуколка, изровена на някой битпазар и възстановена преди година на значителна цена, теглена от красива, буйна, сива кобила. Носеше памучни панталони във възможно най-яркочервено и блуза в същия цвят, ноктите и устните й бяха също тъй червени. Тя махна на Питър, който отиде да задържи коня, слезе от колата и върза хлабаво поводите за парапета, зад който преди пътниците заставаха на опашка за автобуса.

— Добро утро, Питър. Няма ли го още приятелчето?

— Пристига с тоя влак. В колко часа тръгна от къщи?

Тя живееше на двадесет мили от Фолмаут.

— В осем часа. Отвратително.

— Закусвала ли си?

Мойра кимна.

— Бренди. Имам намерение да изпия още едно, преди да се кача пак на тая бричка.

Питър се обезпокои.

— Нищо ли не си яла?

— Какво да ям? Пушена сланина с яйца и прочее? Мило дете, снощи у Саймови имаше събиране. Ако бях яла, щях да изповърна всичко.

Запътиха се да посрещнат влака.

— В колко часа си легна?

— Към два и половина.

— Не зная как издържаш. Аз не бих могъл.

— Справям се. Ще карам така, докато мога, а и не остава чак толкова много. Искам да кажа, защо да си губя времето в спане? — Тя се засмя малко пискливо. — Просто няма смисъл.