Невил Шут - На брега

По-късно Мойра и Дуайт отидоха на верандата на хотела и преди да си легнат, погледаха черната линия на хълмовете в звездната нощ.

— Радвам се, че Джон постигна мечтата си — каза момичето. — Той го искаше толкова силно. С това кръгът на неговия живот се затваря.

Американецът до нея кимна.

— Бих казал, че се затваря за всички нас…

— Зная. Няма много време. Дуайт, искам да се прибера утре у дома. Прекарахме чудесен ден тук горе. Наловихме риба. Но има толкова други неща, които трябва да се свършат, и толкова малко време за тях.

— Разбира се, мила — каза той. — И аз си мислех същото. Щастлива ли си все пак, че дойдохме?

— Много щастлива бях, Дуайт, през целия ден. Не зная защо — не е само заради риболова. Чувствам се така, както навярно се чувства Джон, сякаш съм спечелила победа над нещо. Но не зная над какво.

Той се усмихна.

— Не се опитвай да анализираш. Просто го приеми и бъди благодарна. Аз също бях щастлив. Но съм съгласен с теб, трябва да се приберем утре у дома. Там долу вече се е започнало.

— Вече?

Той кимна в тъмнината до нея.

— Не исках да ти развалям екскурзията, но вчера, преди да заминем, Джон Осбърн ми каза, че в Мелбърн са регистрирани няколко случая на лъчева болест, от четвъртък през нощта. Сигурно сега са много повече.

Във вторник сутринта Питър Холмс отиде с малката си кола в Мелбърн. Дуайт Тауърс му беше телефонирал да се срещнат в десет и четиридесет и пет, в чакалнята на кабинета на командващия Австралийските военноморски сили. Тази сутрин радиото съобщи за първи път случаи на лъчева болест в града и Мери Холмс се безпокоеше, че Питър отива там.

— Моля те, внимавай — каза тя. — Имам предвид тази зараза. Непременно ли трябва да отидеш?

Той не се осмели да й повтори, че заразата е навсякъде около тях, даже в малкото им приятно жилище. Тя или не можеше, или не искаше да разбере.

— Трябва да отида. Няма да стоя повече, отколкото е необходимо.

— Не оставай там за обяд. Сигурна съм, че тук е по-здравословно.

— Ще се прибера направо вкъщи — увери я той.

Осени я идея.

— Сетих се — каза тя. — Вземи от ония формалинови таблетки, които бяхме купили за моята кашлица, и смучи от време на време. Те са страшно добри против всички видове инфекции. Изключително антисептични.

Тя щеше да се успокои, ако я послуша.

— Не е лоша идея — каза той.

Караше към града потънал в мисли. Сега вече не беше въпрос на дни, всичко се свеждаше до часове. Нямаше представа какво щеше да бъде това съвещание при командващия военноморските сили, но бе съвсем очевидно, че е едно от последните задължения в кариерата му на морски офицер. Вероятно на връщане следобед неговата служба ще е приключила, както скоро щеше да приключи и животът му.

Паркира колата и влезе в Адмиралтейството. В сградата фактически нямаше никой. Качи се до чакалнята и завари там Дуайт Тауърс, сам, в униформа.

— Здравейте, приятелю! — рече весело неговият командир.

— Добър ден, сър. — Огледа се, бюрото на секретаря беше заключено, а стаята — празна. — Капитан-лейтенант Торънс не се ли е мяркал?

— Не съм го виждал. Сигурно си е взел отпуск.

Вратата към кабинета на адмирала се отвори и сър Дейвид Хартман застана пред тях. Питър не помнеше да е виждал неговото усмихнато, червендалесто лице по-сериозно и изопнато.

— Влезте, господа — каза ми той. — Моят секретар днес отсъства.

Те влязоха и седнаха пред бюрото.

— Не зная дали това, което ще изложа засяга, или не капитан-лейтенант Холмс — започна американецът. — Може да възникнат някои въпроси във връзка с ремонтния док. Предпочитате ли той да почака навън, сър?

— Не смятам, че е необходимо — каза адмиралът. — Ако така се ускори работата ни, нека остане. Какво именно искате, командире?

Дуайт се поколеба за момент, подбирайки думите си.

— Като че ли аз съм най-старшият офицер от военноморските сили на САЩ в този момент — каза той. — Никога не съм предполагал, че ще се издигна толкова високо, но така се случи. Ще ме извините, че не се изразявам по приетия начин, сър, но трябва да ви съобщя, че подводницата излиза от ваше подчинение.

Адмиралът бавно кимна.

— Много добре, командире. Желаете ли да напуснете австралийските териториални води, или ще останете тук като наш гост?

— Ще изведа „Скорпиън“ извън териториални води — каза командирът. — Не мога още да определя датата на заминаването, но вероятно ще бъде преди събота.

Адмиралът кимна. Обърна се към Питър.