Невил Шут - На брега

— Очаквах, че може да дойдете — каза ученият. — Работа ли търсите?

— Разбира се — каза Дуайт. — Болно ми е да гледам този град. Имате ли нещо за мене?

— Да. Помогнете на Бил Адамс да монтира новите гуми. — Той посочи куп съвсем нови състезателни гуми, а наоколо като че ли навсякъде бяха пръснати колела.

Дуайт съблече с благодарност палтото си.

— Много колела имате.

— Единадесет, струва ми се. Взехме от „Мазератито“ — същите са като нашите. Искам на всяко колело да сложим нова гума. Бил работил в „Гудиър“ и разбира от тая работа, но има нужда от помощ.

Американецът се обърна към Питър, докато навиваше ръкавите си.

— И вас ли хвана на работа?

Морският офицер кимна.

— След малко ще трябва да си тръгвам. На Дженифър й растат зъби и вече цели два дни реве. Извиних се на Мери и й казах, че се налага да отида на кораба, но обещах до пет да се прибера.

Дуайт се усмихна.

— Оставихте я с бебето на ръце.

Питър кимна.

— Купих й градинско гребло и успокояващо сиропче за детето. Но трябва да се върна до пет.

След половин час той ги напусна, влезе в колата си и потегли надолу по пътя за Фолмаут. Върна се навреме и завари Мери във всекидневната. Къщата като по чудо беше тиха.

— Как е Дженифър? — попита той.

Тя вдигна пръст към устните си.

— Спи — прошепна тя. — Заспа след обяда и оттогава не се е будила.

Питър тръгна към спалнята и Мери го последва.

— Не я събуждай — прошепна тя.

— В никакъв случай — прошепна той в отговор. Стоеше загледан в спокойно спящото дете. — Не ми изглежда да има рак.

Върнаха се във всекидневната, като затвориха тихо вратата след себе си. Питър й даде подаръците.

— Имам успокояващо сиропче — каза жена му — в огромни количества, но тя вече не пие от него. Закъснял си с около три месеца. Греблото е чудесно. Точно такова ни трябваше, за да почистваме тревата от окапали листа и клончета. Вчера се опитвах да ги събирам с ръка, но гърбът ме заболя.

Приготвиха си напитки и не след дълго тя каза:

— Питър, сега като имаме бензин, не може ли да си купим моторна косачка?

— Доста са скъпи — възпротиви се той почти несъзнателно.

— Това няма голямо значение вече, нали? А ще ни върши добра работа, лятото приближава. Зная, че поляната ни не е чак толкова голяма за косене, но е ужасно пипкава работа с ръчната косачка. А и ти може пак да заминеш на плаване. Ако имаме една малка моторна косачка, с която да мога сама да работя… Или пък електрическа. Дорис Хейнс има електрическа и никак не е трудно да се работи с нея.

— Тя на два пъти преряза изолирания шнур и двата пъти едва не се уби.

— Не е задължително да се случва, ако човек е внимателен. Смятам, че би било чудесно да имаме такова нещо.

Мери очевидно живееше в света на сънищата или пък не искаше да приеме реалността — Питър не знаеше кое от двете. Във всеки случай той я обичаше такава. Може би никога нямаше да използва косачката, но затова пък какво удоволствие щеше да й достави просто да я имат.

— Ще видя дали мога да намеря следващия път, като отивам в града. Знам, че има купища моторни косачки, но за електрически — не съм много сигурен. — Той помисли малко. — Страхувам се, че електрическите може да са се свършили. Сигурно са ги изкупили, когато нямаше никакъв бензин.

— Някоя малка моторна косачка ще свърши работа, Питър. Искам да кажа, че ти ще ми покажеш как да я пускам.

— Те наистина не са много сложни.

— Още нещо ни трябва — градинска пейка. Нали ги знаеш, от ония, дето можеш да ги оставиш навън цяла зима и да сядаш понякога в хубав ден. Представяш ли си колко хубаво би било, ако имаме градинска пейка в оня закътан ъгъл, точно до вечнозеленото дърво. Ще я използваме често следващото лято. А и през цялата година.

Той кимна.

— Не е лоша идея. — Никога нямаше да я използват, но това нямаше значение. Щеше да има трудности с транспорта. Единственият начин да пренесе градинска скамейка с „Морис Майнър“ беше да я сложи на покрива, но така можеше да се надраска боята, освен ако не сложи подложка. — Първо ще купим моторната косачка, а после ще видим как сме с парите.

На следващия ден той я закара в Мелбърн да потърсят моторна косачка. Взеха и Дженифър и я сложиха на задната седалка в пътното кошче. Бяха изминали няколко седмици, откакто Мери не беше ходила в града, и гледката я разтревожи.

— Питър — каза тя, — какво става? Толкова е мръсно и мирише противно.

— Сигурно уличните чистачи са спрели работа.