Илса Бик - Пепел

– Почакайте – обади се Алекс. Палето бе започнало да скимти. Тя го прегърна с една ръка, а другата вдигна нагоре с дланта навън. – Не съм една от тях.

– Засега – отвърна жената. Старицата от лявата ù страна, с нос като клюн, бе извадила древен на вид люгер[28]. – Или просто се катериш нагоре по скапаната стълба на еволюцията.

– Моля ви. – Алекс отстъпи крачка назад. – Искам само да...

– Не на мене тия, момиченце. – Старицата с ястребовия профил и с люгера издърпа ударника назад, след което го отпусна и той се върна назад с щракване.

– Почакай, Ем – спря я възрастният мъж. – Тя изглежда нормално. Виж, има си куче. Нека не избързваме.

– Погледнете кучето си – рече им Алекс. Въпреки че продължаваше да лае, опашката на лабрадора се въртеше като полудял семафор, а след него се заобаждаха и други кучета. Към тях започнаха да се обръщат глави, светлините на фенерчета разкъсаха мрака наоколо. Кръгът светлина около нея ставаше все по-широк и по-ярък, тъй като все повече и повече хора насочваха фенерчетата си насам. – Кучето ви не изпитва страх.

– Защото все още не си се променила – заяви жената с пушката.

– Предлагам да я застреляме още сега. – Жената с клюнестия нос насочи надолу дулото на люгера. Костеливите ù пръсти приличаха на ноктите на хищна птица. – Да ù видим сметката. Най-добре да обесим малката кучка.

– Един момент – обади се мъжът. – Тя ни трябва . Щом сме с нея, ще ни пуснат вътре.

– Не ми е притрябвало едно от онези животни – процеди през зъби старицата с люгера. – Помниш ли последното, на което се натъкнахме? На сън беше същинско ангелче, а като се събуди, се превърна в звяр.

– Но нали кучетата познават? – рече Алекс. Лабрадорът Уотсън продължаваше да опъва повода си, а навред около себе си Алекс чуваше скимтенето на още кучета и неясния шепот, който преминаваше през множеството, докато все повече и повече хора научаваха за присъствието ù. От всички страни долетя шум от вадене на пистолети и прищракването на затвора на винтовки и на ловни пушки. – Нали затова ги водите със себе си?

– Тя е права – отвърна мъжът. – Затова взехме Уотсън с нас.

– Той е само едно глупаво псе – рече старицата с люгера. – Какво, по дяволите, може да знае едно куче? Да не би да надуши малката кучка, която спипа моя Коуди? Казах му да я убие, но тя беше само едно дете, само едно малко сладко невинно чудовище.

– Щом ти не я искаш, ще я взема аз – обади се друг мъж, облечен с ловджийски дрехи. В едната си ръка държеше нещо, което приличаше на къс автомат, може би узи[29], а на гърдите му бяха кръстосани два патрондаша с амуниции. Изключително белите и четвъртити зъби на мъжа, които бяха прекалено идеални и вероятно изкуствени, се разтеглиха в широка усмивка, която изглеждаше някак налудничава и заплашителна. – Ще ми се да видя как някое от тях ще посмее да излезе насреща ми; нека само да опита.

– Никой няма да ме взима – заяви Алекс, стараейки се да придаде твърдост на гласа си, въпреки че сърцето ù щеше всеки миг да се пръсне от страх. Палето бе притихнало и се опитваше да изглежда незабележимо. Забелязала, че мъжът с узито се приближава към нея, разблъсквайки останалите, тя направи първо една, а после и втора крачка назад. – Моля ви, искам само да...

– Ей, я почакай малко! – обади се сърдит глас от тълпата. – Кой казва, че тя е твоя?

– Аз казвам! – Мъжът с узито сключи яката си ръка около лявата ù китка, докато в същия миг някой друг, не можа да види кой, я улови за дясната. Алекс усети как палето се вкопчва с нокти в ризата ù, докато останалите кучета се разлаяха, но без да ръмжат и да се зъбят, а с едно такова игриво и несдържано оживление, а хората наоколо, изгубили човешкото в себе си, се превърнаха в скубещи, дърпащи ръце, гневни гърла и сбръчкани от старост лица, сгърчени от отчаяние, омраза и страх. Всъщност те не виждаха самата нея, а само онова, което олицетворяваше: причината за техните беди – симптома и болестта ведно.

Палето скимтеше, опитвайки се да се измъкне от пазвата ù.

– Внимавайте! – извика тя. – Моля ви. Престанете, ще го нараните, прес...

– Успокойте се! – изкрещя мъжът с мегафона някъде далеч напред сред първите редици на тълпата. – Какво става там? Успокойте се, всички да се успокоят!

Прозвучаха екливи изстрели, мракът бе разкъсан от примигващ сноп светлина.

– Предупреждавам ви, отдръпнете се! – Мъжът с узито размаха оръжие. – Назад, по дя...

Отекна още един изстрел, този път някъде отзад, и мъжът с узито залитна напред с изписано на лицето тъпо учудване, след което се строполи като гърчеща се купчина на земята.