Илса Бик - Пепел

Алекс изкрещя и без изобщо да си дава сметка какво прави, вдигна падналата на земята лопата, извъртя се и замахна с все сили. Лопата се стовари с глух удар; Алекс усети, как металът се впива в ръцете ù, а после нагоре към раменете ù плъзна силна вибрация от мощния удар. Трътлестият се просна с вой на земята, но загуби съзнание и скоро след това се претърколи на ръце и колене.

В този миг тя зърна дръжката на глока, паднал при задната гума на тойотата. Забелязала с ъгълчето на окото си, как трътлестият се изправя на четири крака и разтърсва глава като куче, тя се завъртя и тъкмо щеше да грабне оръжието, когато...

Третото момче – за което напълно бе забравила – се хвърли с все сили върху нея. Ударът я запрати право в яката ламарина на тойотата. Изпита заслепяваща болка, когато задният калник на колата се заби в гръбначния ù стълб. Останала без дъх, тя се отпусна и в следващия момент се намери по гръб на земята и пред погледа ù се мярна ръката на момчето, извита като лапа на хищник. Лицето на Алекс пребледня от парещата болка, когато ноктите му издраха кожата ù от ъгълчето на лявото ù око до ръба на челюстта. Тя се опита да се извърти, но момчето засили надолу свитата си в юмрук ръка, уцелвайки я малко над ухото. Главата ù издрънча в асфалта, устата ù се изпълни с вкуса на мокър метал и тя изпусна лопатата.

Тъй като главата ù се пръскаше от болка, Алекс долови смътно познатото дращене на нокти и усети, как ръцете му се увиват около гърлото ù, след което въздухът секна. Пръстите ù задраскаха по неговите, ала той я държеше здраво – и не стига това, ами започна да блъска главата ù в покрития със сняг асфалт. Очертанията на полезрението ù пламнаха в червено, после почерняха и накрая образът пред очите ù взе да се свива и да става все по-малък и по-малък. Белите ù дробове пареха от болка, а пулсът ù препускаше бясно заради липсата на кислород. Тя продължи да се бори, ала хватката на момчето се стегна още повече; палците му се забиха в гърлото ù, причинявайки ù огромно страдание – изгаряща болка, подсилена от усещане за нещо, което бива скършено надве като суха клонка. Крайниците вече не я слушаха и когато взе да губи съзнание, ръцете ù се отпуснаха. Започна да я обзема вцепенение, докато силите изтичаха като кръв от тялото ù, също както и болката. Кучешкият студ наоколо вече не ù правеше впечатление, зрението ù бе почти напълно изчезнало, съзнанието ù избледняваше и тя просто нямаше какво да направи...

И тогава от мозъка ù се процеди една-единствена мисъл, толкова ясна и отчетлива, сякаш изрязана от черна хартия: НОЖ .

Противно на всякакъв инстинкт тя пусна ръцете на момчето и посегна към ботуша си. Пръстите ù задращиха по плата и се свиха във внезапен конвулсивен спазъм, повдигайки крачола на панталона, но не защото съзнаваше какво върши, а защото умираше.

Ръката ù напипа твърда пластмаса.

Със сетни сили тя изтегли ножа от калъфа и заби острието в левия хълбок на момчето. Ножът беше много остър и тя усети само мигновено съпротивление при срещата на върха с плата, след което то премина с лекота през якето и ризата отдолу и потъна чак до дръжката в бедрото на момчето.

То се изви, надавайки писък. Ръцете му я пуснаха и тя започна да диша като риба на сухо, като поемаше големи хъхрещи порции въздух, който изгаряше гърлото ù. Надавайки писъци, момчето се изтърколи от тялото ù и сключило пръсти около дръжката на ножа, започна да го дърпа, опитвайки се да извади острието.

„Ставай.“ Мъглата, обвила съзнанието ù, се разсея. Дишайки на пресекулки, тя се обърна по корем и тогава зърна глока, на шест инча от нея.

Алекс грабна оръжието, извъртя се и се плъзна по гръб. Видя момчето, застанало на колене, на две стъпки от нея. Ножът, изцапан със собствената му кръв, сега се намираше в ръката му; очите му, разширени от ярост, се приковаха върху нея и той изрева...

Тя натисна спусъка.

Изстрелът отекна високо. Глокът отскочи. На гърдите на момчето разцъфна аленочервено петно, а фонтанът от топла кръв изпръска лицето ù. Момчето се строполи по гръб, без да издаде нито звук.

Не ù остана време дори да изпита облекчение. В следващия миг тя долови познатото хартиено шумолене, обърна се и видя трътлестия, който се хвърляше в нова атака с противна усмивка на устата си, изцапана с кръвта на Том. Тогава дебелакът надвисна над нея, огромен и ужасен, само на пет стъпки разстояние; стоеше пред нея, точно пред нея!

Тя тикна пистолета в лицето му и стреля.