Илса Бик - Пепел

Момичето се хвърли към нея. Стори го с нечовешка бързина и без да издаде нито звук. Жилавите му ръце се стрелнаха напред с неуловимо движение, лявата – готова да дере, а дясната – размахала сопата. В последния миг Алекс успя да се наведе. Чу как сопата изсвистя точно там, където беше главата ù само секунда по-рано. И тогава изкрещя от ослепителната болка, прорязала скалпа ù. Алекс преви тяло напред, тъй като момичето я бе сграбчило за косата и с все сили я дърпаше и теглеше. Краката ù се оплетоха и изгубила равновесие, тя се строполи на леденостудения асфалт, като продължаваше да стиска лопатата в лявата си ръка. Алекс се претърколи по гръб и тогава кибритът изхвърча някъде встрани. А когато момичето изкълчи ръката ù, тя зърна летящата към нея сопа и се изви наляво, при което сопата се стовари с трясък върху цимента и се разцепи. В следващия миг усети силно разтърсване и изгаряща болка прониза скалпа й; тогава се освободи и се претърколи на колене.

Останало само с един окървавен кичур и разцепената сопа в ръце, момичето нададе объркан рев. Момчетата не бяха помръднали от местата си. Алекс нямаше време да разсъждава дали не бяха решили да я нападат един по един, или просто двамата разчитаха, че момичето ще се справи само. Алекс тъкмо се опитваше да се изправи на крака, когато момичето отново се нахвърли върху нея.

В последвалите действия водеща роля изигра инстинкът. Все още свита на земята, Алекс видя връхлитащото момиче, долови шляпането на босия му крак и усети как сключва ръце около дръжката на лопатата. В този миг мозъкът ù изключи и тялото ù взе надмощие, при което тя се изправи и се хвърли напред, скъсявайки разстоянието помежду им.

Предприе нисък финт, целейки се високо. Острието на лопатата разсече въздуха в яростна атака. Твърдият метален ръб потъна в оголената мека плът на шията на момичето. Изригна фонтан от кръв, който изпръска снега, сякаш червени пръчици върху бяла глазура, и тогава момичето полетя назад – движение, чиято инерция изтръгна лопатата от ръцете на Алекс. Момичето се просна на земята, обвило шията си с ръце, и започна да издава хъхрещи звуци, докато кръвта шуртеше през пръстите му. Тогава лопатата издрънча на земята.

А собствената ù инерция накара Алекс да опише почти пълен кръгом. Изгубила ориентация, тя вдигна поглед и установи, че стои с лице към вана, чийто двигател бе угаснал точно на входа на алеята, водеща към газостанцията, и си помисли: „Божичко, те са зад мен...“.

До слуха ù достигна хартиеното шумолене на трополящи в плътния сняг ботуши, а когато се обърна, видя връхлитащото отдясно раздърпано черно петно.

„Пистолетът – сети се тя изведнъж. В ужаса си съвсем бе забравила за него. Тя бръкна под кожуха и обви ръка около дръжката. – Пистолетът, пистолетът, пистолетът, пистолетът...“

Трътлестото момче се заби право в нея. Глокът излетя от ръката й; видя как се превърта във въздуха и се удря с трясък в тойотата, след което се намери на земята, притисната под тежестта на стоварилото се отгоре ù момче. Дрипите на окъсаното мушамено пончо на момчето плъзнаха по ръцете ù като пипала и тя започна да го обсипва с удари, мъчейки се да се освободи. Останала без въздух, Алекс видгна поглед и зърна оголените му зъби, покрити с петна от засъхнала кръв и слуз.

– Не! – изписка тя, щом зъбите му пробляснаха...

Том се хвърли върху момчето. От удара трътлестият се катурна по гръб, двамата взеха да се търкалят насам-натам, да се налагат и да пуфтят. Дебелакът правеше опити да ухапе Том по лицето, като щракаше със зъби. Том заби основата на ръката си в долната челюст на момчето. Щом зъбите му се впиха в меката плът на езика, дебелакът нададе гъргорещ вой. Обхванато от ярост, с процеждаща се от устата му кръв, момчето фрасна яростно Том по брадата с опакото на ръката си – чу се силен пукот като гърмеж от пистолет. Хватката на Том се разхлаби за миг и тогава окървавените зъби на дебелака се оголиха и се впиха в шията на Том, малко над рамото му.

Том изкрещя.

„Не, не, не, не!“ Обезумяла от ужас, Алекс задраска с нокти, мъчейки се да се изправи на колене. Двамата още бяха вкопчени в схватка и дори Том да не беше болен и отслабнал, другото момче го превъзхождаше по килограми и го бе възседнало. Ризата на Том бе прогизнала от кръв. Трътлестият стовари надолу свитата си в юмрук ръка. Когато ударът попадна право в носа на Том, се чу такова изхрущяване като от смачкани с тежък ботуш черупки от яйце, и тогава Том се отпусна.