Илса Бик - Пепел

Може би. Но единствената мисъл, която вълнуваше Алекс в момента, беше да открие помощ за Том.

Помощ, която се надяваше да открие навреме.

Алекс заобиколи предпазливо магазина. Там се натъкна на един ръждясал камион на трупчета и на отворен контейнер за боклук, натъпкан догоре с кашони и оставен до навес от иглолистна дървесина. До контейнера се виждаха три ръждясали тенекиени кутии от боя, а също и четири автомобилни гуми, сбрани накуп като разпилени пулове за игра.

Алекс откри задната врата, чиято незастопорена мрежа стоеше открехната заради проникналия през дупчиците сняг. Мрежата възропта с висок, стържещ звук, който я накара да потръпне. А когато изпробва топката на бравата, тя се завъртя, и момичето избута вратата с крак. Ослуша се напрегнато в очакване да чуе изстрел от пушка, ала нищо не се случи.

Пристъпи в тясно преддверие. На стената имаше окачено талашитено табло с кукички, на което все още висеше едно яке. То беше светлосиньо на цвят с тъмносини еластични маншети и надпис НЕД, избродиран с черен конец над левия преден джоб. На пода имаше чифт ботуши.

Друга врата водеше към тясно помещение. Вляво имаше вмирисана баня; тоалетната, която бе използвана след спирането на тока, беше пълна с гнусна воняща маса. В другия край на помещението се виждаше предната врата, както и едното крило на витрина на „Криспи Крийм“[24].

И тогава миризмата я блъсна в лицето, по-силна дори от лайняната смрад на тоалетната – миризмата беше задушлива като канализация и толкова отвратителна, че стомахът ù се качи в гърлото. Веднага разбра какво е открила.

В магазина цареше пълен хаос: оголени рафтове, празни кашони, спукани кутии от сок, една смачкана поничка, търкулнала се от иначе празната витрина на „Криспи Крийм“. Някой бе изтървал кора с яйца пред замлъкналите хладилни шкафове. Парченцата черупки и разпльоканите жълтъци се бяха смесили с локва от прясно мляко, засъхнала в твърда кора с цвят на сополи. Хладилните шкафове бяха празни. Вдясно от предната врата имаше рафтове с вентилаторни ремъци, туби с масло по четвърт галон, бутилки с антифриз и разтвори за почистване на автомобилни стъкла, които изглеждаха относително непокътнати.

Но това не можеше да се каже за тялото на мъртвия мъж.

Трупът лежеше в локва засъхнала кръв в предната част на магазина. По-голямата част от лицето му липсваше. В това число устните и венците, а зъбите му, някои от които полуизгнили и пожълтели от цигарите, стояха накриво, сякаш колчета на палатка, които бурята всеки миг ще изтръгне. Задната страна на ризата и на дънките му беше сдъвкана на дрипи, а мускулите и кожата на крайниците му – озглозгани до кокал, сякаш беше пържено пиле.

Преди три седмици, преди месец, шест седмици... При други обстоятелства Алекс щеше да повърне. Или да побегне с писъци. А може би и двете. Сега обаче тя започна да изучава пода. Тук бяха идвали няколко животни – вълци, предположи тя, или кучета – както и известен брой хора. Подът представляваше плетеница от ръждиви на цвят следи от обувки. Всички отпечатъци бяха стари, с очертания, които даже не лепнеха, но когато обходи пода с поглед, изведнъж се сепна.

Някой е бил бос.

Прочела беше „Робинзон Крузо“ в четвърти клас. Доколкото си спомняше, Крузо изпада в ужас, когато открива отпечатъка от крака на Петкан, убеден, че самият Дявол е дошъл на острова. Ала най-силно го смайва откритието, че въпреки цялото това време, прекарано в самота, идеята да срещне други хора го плаши до смърт.

Вперила поглед в следите от боси крака, мисълта ù бе отлетяла към Робинзон Крузо. Не бяха видели никакви подивели деца, нито дори знак, че са идвали в близост до къщите и фермите. Искрено се надяваше всички те да са мъртви. Надяваше се, че децата канибали, които използваха само половината си мозък, са прекалено тъпи, за да дойдат тук.

Тя избута предната врата с гръб и затътри тялото, като влачеше мъртвия мъж за краката и се надяваше, че те няма да се появяват. Не беше толкова зле, колкото бе очаквала, а може би вече бе претръпнала. Но така или иначе трябваше да го направи, защото нямаше никакво намерение да прекара нощта под един покрив с труп. След относителното убежище, което предлагаше магазинът, студът навън ù се стори непоносим. Вятърът се бе усилил, а снегът се забиваше в лицето ù като ледени иглички, но въпреки това тя изпита облекчение, че вдишваше въздух, който не миришеше на разлагащия се Нед. Хрумна ù да вземе работната риза от задната стаичка, преди да е мръкнало, за да покрие с нея лицето на мъртвия мъж, но после реши, че на тях ще им е от по-голяма полза. Нещо я подтикна да се извини на Нед, но не го направи.