Илса Бик - Пепел

Когато се върна за Том, той трепереше от студ. Като го придържаше и влачеше едновременно, двамата влязоха вътре и Алекс го отпусна да седне на пода, след което претърси целия магазин. Храна нямаше, но намери една неразпечатана бутилка с вода, която се бе търкулнала под витрината на „Криспи Крийм“. Успя да изрови също и пакет батерии АА зад една прекатурена стойка за списания, намираща се близо до входната врата. Който и да бе тършувал наоколо, явно не бе изпитвал притеснения дали ще хване настинка, защото бе оставил цели шепи аспирин, „Тиленол“[25], лекарства против настинка в онези малки сашета от алуминиево фолио, както и носни кърпички и таблетки за възпалено гърло.

Зад тезгяха чекмеджето за парите на касовия апарат беше отворено и празно. Не намираше нищо чудно в това, че цигарите и тенекиените кутии с тютюн липсваха, но онова, което я смая, беше, че автоматът с пластмасови лотарийни билети също беше празен. Като че ли в близко бъдеще се очакваше „Пауърбол“[26] да обяви поредния си астрономически джакпот.

Зад тезгяха имаше друго помещение. Вратата беше заключена, ала ключовете все още висяха на пирон до касовия апарат. Мебелировката на това помещение се състоеше от обикновено метално бюро и въртящ се стол на скърцащи колелца. В бюрото намери няколко химикалки, два молива, три кламера, ластичета, а в най-долното чекмедже – бутилка бърбън, пълна до половината.

Тя остави бутилките с антифриз и разтвор за почистване на стъкла, но натъпка всичко останало в раницата. Изгуби известно време в колебание относно флаконите със смазка WD-40, тези с размразител и тубите с масло; накрая реши, че от трите неща само маслото може да им бъде от полза. В случай че срещнеха затруднения в откриването на дърва за огън, беше достатъчно да накиснат един парцал в маслото и да го сложат в найлонова торбичка.

След това отвори едно пакетче „Тиленол“ и накара Том да изпие лекарството заедно с останалата вода. В магазина беше много студено, но въпреки това лицето на Том лъщеше от пот. Косата му беше влажна, но когато постави ръка на челото му, Алекс установи, че кожата му гореше.

– Имаш треска – рече тя.

– Ин-ин-инфекция. – Том трепереше толкова силно, че тя чу тракането на зъбите му. – На-на-надушвам го.

Както го надушваше и тя, дори без помощта на свръхчовешко обоняние. Когато свали превръзката, тя потисна напиращия стон. Раната изглеждаше страшно зле. Куршумът бе влязъл в крака леко наляво, на около шест инча под ханша на Том. Бедрото беше подуто и вдървено, а кожата – зачервена, лъсква и гореща при допир. Очертанията на раната бяха почернели и когато той се размърда, от нея бликна струйка зеленикава гной, примесена с кръв, и потече настрани по крака му. Превръзката беше прогизнала и просмукана от същата тази смесица от кръв и гной.

– М-мисля, че повече н-няма да мога да вървя – каза той.

– Днес обаче вървя.

– Т-твърде б-бавно.

– И какво от това? Няма да те изоставя.

– Ще с-се наложи. – Той отпусна глава назад и притвори очи. Устните му бяха нацепени и разкървавени.

– Ти никога не би изоставил нито мен, нито Ели. Ако се стигне дотам, дори би ни носил на гръб.

– Н-не бъди толкова сигурна в т-това.

– Мога да направя носилка.

Той едва-едва поклати глава в знак на отрицание.

– С-само ще те за-за-забавя. Доникъде н-няма да стигнем т-така. Сама ще б-бъдеш по-бърза.

Така беше, и тя го знаеше. Сама щеше да изминава два пъти по-голямо разстояние за два пъти по-малко време и ако се придържаше в югозападна посока, рано или късно щеше да стигне до Рул. Ако Лари се окажеше прав – и ако можеше да се вярва на Марджъри, Брет и Харлан – хората там със сигурност щяха да се съгласят да помогнат на Том.

От друга страна, можеше да се окаже вярно нещо друго, казано от Лари: „Ще ви застрелят на мига“.

– Засега няма нужда да взимаме решение. Съгласен? – Тя го разтърси лекичко. – Нали разбираш малко от медицина? Няма ли да е по-добре, ами, да разкараме тая гадория оттам, какво ще кажеш?

– Н-няма да навреди – кимна вяло Том.

– Добре, дай ми само пет минутки. Ще хвърля един поглед на колите. Можем да използваме поне постелките. Във всеки случай ще е по-добре, отколкото да лежиш на пода.

Тъй като тойотата беше най-близо до входа, тя претърси първо нея. Колата беше празна и студена като хладилник. Докато нареждаше припряно постелките на предната седалка, дъхът ù излизаше на облачета пара и тогава ù хрумна една мисъл: „Багажникът.“ Тя се пресегна, напипа бутона вдясно, натисна го и накрая чу как багажникът се отваря с щракване.