Илса Бик - Пепел

– Имаме предостатъчно дърва – рече Алекс. – А също и вода и храна.

– Засега, да. Но напролет ще имаме нужда от още храна.

– Можем да ходим на лов. В избата е пълно с патрони. Освен това имаме достатъчно пушки, а също и един лък.

– Но останалите провизии постепенно ще се изчерпат. Така че или се научаваме сами да си правим свещи, сапун и дрехи, или напускаме хижата и парка и тръгваме да търсим каквото ни трябва. А това може да отнеме страшно много време, след което обаче възниква съвсем немаловажният проблем как ще съберем достатъчно провизии и ще ги докараме тук. Ами ако някой от нас се разболее?

– Нали имаше познания по военна медицина?

– Много добре знаеш, че не е същото като да си лекар. Но дори да бях, пак щях да имам нужда от медикаменти. Затова се налага да заминем. Въпросът е кога. Можем да останем тук до пролетта или да тръгнем веднага, докато все още можем, и преди да се появи някой и да ни вземе всичко, което имаме.

– Но още никой не е дошъл.

– Засега. Хората са отчаяни. Биха могли да се доберат дотук пеша, също като нас, и тогава какво? Ще отбраняваме хижата? Или ще ги поканим вътре?

– Том, тръгнем ли си оттук, не се знае какво може да се случи. В страната няма правителство, няма никой, който да поддържа реда, с изключение може би на военните – но кой знае те какви ги вършат! – Тогава ù хрумна нещо друго. – Ами, да, ти също служиш в армията. Къде е най-близката база?

– На юг. В Уисконсин. Тук, в Юпер, се намира базата „Сойер Еър Форс“, но наскоро я затвориха и я превърнаха в неголямо летище и в доста мижав музей. Просто няколко самолета на постоянна експозиция. Повечето от оригиналните сгради са запазени, но в момента там няма разквартирувани войници.

– Тогава може би трябва да тръгнем на юг.

Том поклати глава.

– Сега военните са много по-загрижени за собствената си безопасност, отколкото за нашата. Повярвай ми. Освен това разполагат с много оръжие и с хора, които не се притесняват да го използват.

– Така няма да ме убедиш, че трябва да заминем.

– Слушай, наистина смятам, че е наложително, но мисля, че трябва да се отправим – той се поколеба – на север.

– На север ли? Том, започва да вали сняг. И бездруго там вече е голям студ.

– Точно в това е въпросът. Хората ще се придвижват на юг и на запад, а не на север. Ще тръгнат натам, където е най-топло.

– Том, на север от нас е само Горното езеро.

– Не и ако тръгнем към Минесота.

За миг тя онемя.

– Към Минесота ли? Искаш да отидем в Минесота ? Том, дотам има стотици километри.

– Според картата на рейнджърите точно осемстотин километра ни делят от границата.

– Границата. С Канада ли имаш предвид? Но това са глупости. Нима искаш да тръгнем на север към Канада в началото на зимата?

– Там ще има по-малко хора. Тоест, повече територия, върху която да се разпрострат онези, които са останали. Ще има риба в езерата и дивеч в горите, стига да не сме в планината. А напролет ще започнем да садим.

– Том, чертаеш големи планове за това какво можем и какво не можем. Но аз не разбирам нищо от фермерство и съм сигурна, че това важи и за теб.

– Нямам предвид да садим декари с пшеница и царевица. А просто да си намерим някое сигурно местенце, където да отглеждаме толкова, колкото ни е нужно. Можем да се справим. Толкова хора го правят. Родителите ми винаги са имали градина. Алекс, ако онова, което чухме, е вярно, едва ли някой вече ще отскача на покупки в кварталната бакалия. Това означава, че трябва да свикнем сами да се грижим за себе си. Не казвам, че ще е лесно. Смятам дори, че ще бъде по-трудно, отколкото можем да си представим. Но не ни чака нищо хубаво, ако отказваме да погледнем истината в очите.

– Да, знам – рече тя с леко раздразнение. – Добре, да приемем, че си прав. Дори идеята ти да беше добра – а аз не смятам така – трябва да помислим също и за Ели. Двамата с теб бихме могли да се справим, но как очакваш едно дете да измине пеша такова разстояние, да спи на открито в снега. От рейнджърите разполгаме само с два чифта зимни обувки и ски за дълги преходи, но нито едните, нито другите стават на Ели. А това означава, че ще трябва или да я носим, или да измислим някаква шейна. Дори в най-добрия случай няма да изкараме така повече от два месеца, и то при положение, че не вали сняг. Освен това ще останем без храна.

– Алекс, ужасно много хора вече са мъртви – рече той тихо. – Умряха преди седмици, още в първите няколко минути.

– Ако приемем, че слуховете са верни.