Илса Бик - Пепел

– Защо ми задаваш всички тези въпроси?

– Защото – отвори шкафа и постави вътре подсушените чинии – ако нещо се случи с мен или по някаква причина се разделим, трябва да можеш да правиш всички тези неща.

Тя го изгледа продължително.

– С теб нищо няма да се случи. – Всъщност имаше много по-голяма вероятност нещо да се случи с нея. Отново се запита кога ще му каже.

– Повярвай ми, аз също предпочитам да не ходим никъде, но искам да дадете най-доброто от себе си.

– С тази логика ще трябва да научиш Ели как се държи пушка. Ако нещо може да се случи с теб, значи, може да се случи и с двама ни. И тогава тя ще остане сама. – Като видя, че той не е въодушевен от идеята, Алекс додаде: – Не е необходимо да носи пушка, но трябва да умее да стреля.

– Добре. Има един „Браунинг Букмарк“[15]. Подходящ е за начало. – Сгъна внимателно кърпата и добави: – Да тръгнем след два дни?

– Звучи разумно – кимна тя.

– Но нали имам друг нож – каза Алекс. Беше ранна утрин, два дни по-късно. Небето бе все така мрачно, почти кобалтовосиньо на север, където сигурно валеше сняг. Намираха се в предната стая, а екипировката и провизиите им бяха вече натоварени в каросерията на форда. Алекс погледна надолу към Том, който продължаваше да бърника из ботуша ù. – Изобщо няма да се сетя за него.

– Хубавото на скрития в ботуша нож е, че на никого не му хрумва да търси там, освен ако не решиш да навиеш панталоните си или да ги натъпчеш в ботушите, но ти няма да го направиш. – Той дръпна силно десния крачол на туристическите ù панталони. – Как го чувстваш?

– Сякаш нещо е закачено на ботуша ми. Том, нали мозбергът е у мен, както и беретата от сейфа. А при теб са уинчестърът и зиг зауерът, освен това разполагаме с един браунинг и с лък.

– С който, между другото, се справяш много добре.

– Също като Урю[16] – обади се Ели, появила се на вратата. В ръцете си носеше цял куп зелени вълнени завивки: одеяла за кучето.

– Като какво? – попита Том.

– Кого – поправи го Алекс. – Става дума за Куинси. Аниме.

– И манга – додаде Ели.

– Аха, аз пък съм чувал за „Хелсинг“[17] – отвърна Том.

– И би трябвало – каза Ели. – Там всички използват най-различни оръжия. С изключение на Алукард. Той харесва и оръжията, и да реже главите на хората.

– Какво да кажа? Човекът е мой тип.

– Страхотно – Алекс подбели очи. – Том, аз не мога да се бия с нож.

– И с малко повече късмет няма да ти се наложи. Всъщност най-много сама да се намушкаш, така че гледай да не го използваш.

– Тогава за какво ми е?

– Питай гадняра, когото ще наръгаш, когато най-малко очаква.

– Но нали каза, че съм щяла сама да се намушкам.

– Освен ако първият ти удар е толкова добър, че не се налага да го повтаряш. – Той се изправи и додаде: – Хайде, успокой се. Само се шегувам.

– На нея май не ù е смешно – обади се Ели.

– Просто за всеки случай – каза Том.

– Много често взе да го повтаряш – отвърна Алекс.

– Защото е вярно. – Плъзна взискателен поглед по тялото ù, след което поклати глава. – Нещо липсва – рече той и се потупа по джобовете. – Дай ми една секунда... аха... – С тези думи извади пистолет, затъкнат в кобур. – Знаех си, че ще ми потрябва.

Алекс веднага го позна, още преди да извади глока с треперещи пръсти. Пълнителят липсваше, но нямаше никаква грешка.

– Пистолетът на татко... Том, къде... как ...?

– Супер, значи, си го поправил! – възкликна Ели. – Том ме накара да обещая да си мълча. Върнахме се да го търсим на сутринта, след като ти... нали знаеш. Том каза, че нямало да се събудиш и че Мина щяла да те пази, така че просто му показах мястото, където го изпуснах.

– Влязла си във водата? – попита смаяно Алекс.

– Не аз – отвърна Ели. – Там беше дълбоко и много студено. Но въпреки това Том успя. Отне му само четири опита.

– Не исках да знаеш, преди да съм успял да го разглобя, почистя и да го приведа в работещ вид. Ели ми каза, че е на баща ти. Предположих, че си го искаш обратно, а и пистолета си го бива. Ето. – Подаде ù пълнителя на глока. – Резервният пълнител е в чантичката ти и освен това добавих още няколко в багажа.

– Благодаря. – Алекс внимателно пъхна пълнителя на мястото му. – Наистина съм ти благодарна, Том.

– Знам. – Задържа дълго погледа си върху нея, след което додаде: – Най-добре зареди един патрон в гнездото, преди да сложиш предпазителя.

– За всеки случай – рече тя.

– А аз няма ли да получа нож? – попита Ели.

Том и Алекс се спогледаха, след което тя каза: