Илса Бик - Пепел

Той не обърна внимание на възражението ù.

– А това ще рече много изоставени къщи и купища провизии, при условие, че някой не ни изпревари.

– И все пак е твърде далече. Помисли само колко време ни беше нужно, за да стигнем до тук . – Но тогава, забелязала промяната на лицето му, попита: – Какво?

– Мисля, че имаме возило.

– Какво? – зяпна от смайване тя.

– Камиона в гаража. Много е стар. Но не е изключено да върви. Просто трябва да... – Вместо да довърши изречението, той сви рамене.

– О, боже – възкликна тя. – Значи, имаме транспорт? Защо не каза веднага?

– По няколко причини. Щом завали сняг и натрупа повече от двайсет-трийсет сантиметра, със сигурност ще заседнем, дори и с вериги, тъй като няма да има никакви снегорини. Другият проблем е горивото. Тук имаме малко, но подземните резервоари работят само с електрическа помпа. Без електричество няма гориво.

– Но по пътя ще срещнем много изоставени камиони и коли. Ще източим от тях, колкото ни трябва. Том, с камион осемстотин километра са нищо работа. Ще стигнем за десет, най-много дванайсет часа. Можем да отидем, където си пожелаем.

– При нормални обстоятелства, да. Но искаш ли да се обзаложим, че пътищата са задръстени от коли? Всички автомобили са спрели да се движат по едно и също време. Ако онова, което чухме по радиото, е вярно, тогава много хора са издъхнали на място, също като Стан. Това ще рече купища тела. А там, където има трупове, ще има и мършояди, и не говоря само за диви кучета. Ще има също и ракуни, опосуми, лисици, вълци, може би и мечки. А цялото това стълпотворение от коли означава, че през половината време ще трябва да разчистваме пътя. Накрая ще се натъкнем на нещо, което не можем да преместим, и тогава ще се наложи да продължим пеша.

– Ами ако избягваме главните пътища?

– Помниш ли „Война на световете“ на Спилбърг? Помниш ли какво се случи, когато минаха с автомобила покрай всички онези хора без коли? Първо едва не ги убиха, а после изгубиха колата и всичко останало. Така стоят нещата в реалния свят, Алекс. И точно това ще се случи, ако вземем камиона. Там, навън, не е останало нищо от онова, което смяташ за цивилизовано. Светът е различен.

Алекс добре разбираше какво има предвид той. Тя също бе гледала този филм.

– Ако не заминем, защото ни е страх, хижата ще се превърне в наш затвор.

След кратко мълчание Том каза:

– Ами ако по пътя срещнем още от онези ?

Веднага разбра за какво говореше той.

– Може вече да са умрели. Навън е студено . Сигурно са измръзнали до смърт. – А наум си рече: „Но щом един умопобъркан рейнджър е успял да заложи такъв капан, значи може да са доста по-умни, отколкото изглеждат“. Предполагаше се, че там някъде има още много подивели деца. Но все пак тревожните новини по радиото, подхранвани от слухове, не бяха факти. Въпреки че вярваха на всичко останало. Тогава защо и това да не е вярно?

– Джим – напомни ù той – ми се изплъзваше цели два дни. Така че ако има и други превъртели деца и възрастни, не бих пренебрегнал и тях.

– Може би не бива да пренебрегваме и себе си – възрази тя.

– Може би – отвърна той – но онези хора по радиото дадоха да се разбере, че оцелелите се боят от деца, тоест от нас . Това ще рече, че ние сме врагът. Ние сме опасността. Ще бъде жив късмет, ако не ни застрелят още щом ни видят.

Ели не се разочарова толкова, колкото бе очаквала Алекс, дори когато Том я накара да седне и ù обясни, че всичко може да се промени, щом се озоват сред хората. За Ели Том беше войник също като баща ù. Веднъж вече ги беше спасил, така че щеше да го стори отново.

През следващите два дни Алекс направи повторен оглед на всички провизии, взе решение какво ще носят и, ако се стигнеше дотам – в случай че изгубят камиона или затънат в снега – кой какво ще носи. Том ремонтираше камиона, а Ели вървеше като сянка подире му и му подаваше инструменти. А когато Том завъртя стартера, бяха възнаградени с няколко пристъпа на металическо ръмжене и давене, след което камионът премина към дрезгаво боботене. Том и Ели си дадоха пет, след което момичето извика радостно на Алекс:

– Вече имаме транспорт!

След вечерята, състояща се от пържоли на скара и печени картофи, Том попита:

– Какво знаеш за лова, залагането на капани и всичко останало?

Алекс му подаде чиния, която да подсуши.

– Ами мога да стрелям, гърмяла съм по чинийки и знам как се слагат примки.

Том направи гримаса.

– Много добре, ако обичаш хамбургери. Какво ще кажеш за стрелбата с лък? – А когато Алекс поклати глава, той додаде: – Утре ще излезем с лъка. Знаеш ли как се сменя гума? Или как се борави със скоростния лост?