Илса Бик - Пепел

– Какво значи това? – попита Алекс.

– Шшт. – Той местеше голямата стрелка, като въртеше внимателно копчето с два пръста. – Мисля, че...

През статичния шум Алекс долови неясен говор, различавайки една-единствена дума: ... контрол ...

– Чакай, чакай! – извика тя. – Ето там!

– Чух го, чух го. Един момент. – Радиото издаде внезапно накъсано пращене. – Ето тук – рече Том. – Струва ми се...

– ... огнени стихии ... – изпращя гласът по радиото. – ... лантическото крайбрежие...

– Какво? – възкликна Алекс.

– ... аварии в мрежата... базирани на земята... вторични ядрени последици...

– О, боже – обади се Том.

– Какво? Ядрени ли каза? Какво означава това? – питаше Алекс. – Разбираш ли какво говори?

– Мисля, че да.

– Е, казвай !

– Успокой се. – Свободната ръка на Том намери ледената ù длан и я хвана. – Знам, че искаш веднага да разбереш всичко, но нека видим какво още можем да научим. Щом този човек предава, сигурно има и други, и то от най-различни страни, така ще получим по-пълна картина.

Картина ли? На какво? Нима в деня на страшния съд може да има надежда? Не искаше да чака, искаше да чуе отговора сега. И все пак тя стисна зъби и се съсредоточи върху откъслечните думи, които долитаха до тях през статичния шум:

– ... на възраст под... деца... паника...

От слушалките се отрониха още няколко думи, накъсани от ефирни смущения – думи, които като фантоми, изтъкани от безплътен въздух, рисуваха картината на един кошмар. Когато сигналът заглъхна, те прихванаха друг, този път от Англия, а после и още един, от Африка.

Когато всичко свърши, очите ù бяха сухи, но Том стискаше ръката ù до болка.

– Затова луната е зелена. – В кухнята, седнала до печката на дърва, Алекс бе обгърнала с ръце канчето с чая, който отдавна бе изстинал. Само преди два часа си похапваха бисквитки „Орео“, а сега светът бе в пламъци. Всъщност половината страна, но и това бе достатъчно. – Сега си спомних. По история на света учихме за Кракатау. След избухването на вулкана залезите били кървавочервени, а луната синьо-зелена заради огромното количество пепел във въздуха. Учителят ни каза, че такова било небето в онази известна картина на Мунк „Викът“. Нарисувал го е по този начин, просто защото е бил там точно след избухването на Кракатау. – Тя хвърли поглед към Том. – Същото е, нали?

– Може би – поколеба се Том. – Ако онова, което чухме, е вярно. Но може и да не е.

– Том, чухме го няколко пъти от хора от различни страни – в това трябва да има поне зрънце истина.

– Освен ако всички не повтарят една и съща история.

– Но в тази история има логика, нали? Чисто и просто прекъсваш електричеството и комуникациите с няколко електромагнитни бомби. Бум. Токът спира, нищо не работи. Онзи човек от Англия каза, че в цял свят имало достатъчно такива бомби, за да бъде опустошена почти всяка страна.

– Но това може да са само слухове. Хората се паникьосват. Не могат да бъдат сигурни без сателитите.

– С които е свършено . Нали ти беше човекът, който каза, че това ще се случи. Вече няма и Космическа станция. Без компютри те не могат да се върнат тук, а и там горе нищо не работи. Така че или са се задушили, или са замръзнали – и сега се носят в орбита в онази огромна, мъртва консервна кутия; ще останат там горе, докато орбитата им не се разпадне и не изгорят в атмосферата.

– И все пак може да не е навсякъде – заинати се Том. – Уловихме само пет сигнала.

– Което си е чист късмет. Освен това преди няколко дни ти спомена за този сценарий. Как го нарече? Взаимно ядрено унищожение? Е, беше прав, браво на теб.

– Знаеш, че не съм искал да се оказвам прав.

– Може би, но чуй ме добре. – Алекс се изсмя горчиво. – Ти го предрече.

– Не всичко. – На светлината на фенера лицето на Том изглеждаше восъчно бяло. Устата му образуваше черна ивица. – Не съм си и помислял дори, че биха могли да хвърлят електромагнитните бомби над хранилищата за ядрени отпадъци.

– С един удар два заека.

– Не, хранилищата не могат да избухнат като ядрена бомба.

– Голяма разлика, няма що. Но не си единствената откачалка във вселената. Имах един много странен учител по физика, който беше страшно вманиачен на тема края на света, особено след земетресението в Япония, когато реакторите във Фукушима започнаха да излизат от строя. Освен това няма нищо за разбиране. Просто пускаш бомбите над складовете, водата, охлаждаща горивните пръти, се изпарява, прътите се разтопяват и отделят радиоактивни изпарения и тогава БУМ ! Също като Чернобил през осемдесетте. Знаеш ли колко бързо прегрява ядрото?