Илса Бик - Пепел

– Хубаво, че е отворен. Иначе, трябваше да търсим комбина...

Зад нея Том извика:

– Алекс, недей, спри !

Зад нея се чу трясък, когато от мрака изригна яркооранжева светлина и пушката гръмна.

Гърмежът беше оглушителен, толкова силен, че Алекс си помисли, че главата ù ще се пръсне. Ушите ù писнаха от болка. Свистящият куршум разсече въздуха точно на мястото, където бе стояла само преди секунда. Гърлото ù се стегна от задушливата миризма на изгорял барут, обгорен плат и силно нагорещен метал, устата ù се напълни със слюнка, от очите ù потекоха сълзи. С тялото си усети ледения хлад на бетона. През ума ù мина мисълта, че Ели крещи, но звукът стигаше до нея някак притъпен; беше почти оглушала и едва си поемаше въздух. Том я бе блъснал в гръб, поваляйки я на земята, и сега лежеше проснат върху нея. И не мърдаше.

– Том? – Не чу гласа си, но усети как думата вибрира в гърлото ù. Все още полузашеметена от гърмежа, тя се опита да се обърне. „Боже, дано не е мъртъв!“ – Том? – В следния миг той постави ръка върху нейната и в гърдите ù нахлу вълна на облекчение. Долови ниското боботене на гласа му, но не можа да различи думите. – Какво?

– Бомба капан. – Устните му бяха на ухото ù. – Добре ли си?

– Да, така мисля. Ами ти?

– Добре съм.

Усети как тежестта на тялото му изчезва. Звънтенето в ушите ù бе изтъняло до високо пищене, което ù позволи да долови лая на кучето от спалнята над главите им. Главата ù щеше да се пръсне от болка, а когато седна на пода, мракът наоколо се завъртя.

Том насочи лъча на фенерчето си към нея.

– Сигурна ли си, че си добре?

– Да. – Тя заслони очите си с ръка от силната светлина и тогава съзря Ели, която седеше свита на няколко крачки от нея с широко отворена уста и стичащи се по страните ù сълзи.

– Алекс, добре ли си? – Момичето плачеше и крещеше едновременно. – Добре ли си?

– Тя е добре. – Том вдигна Ели на ръце и я притисна към гърдите си. – Шшшт, спокойно, скъпа.

– Но тя едва не умря! – кресна Ели. Тя сграбчи с ръце ризата на Том и зарева: – Щеше да умре заради мен! Ако не бях толкова любопитна, ако ви бях изчакала, тя нямаше да...

– Ели, вината не е твоя – отвърна Том. – Не ти докосна сейфа. А Алекс. Не си направила нищо лошо. Освен това Алекс е добре. Ето, виж!

Алекс си помисли, че бе извадила голям късмет. Силният гърмеж бе разместил покривалото, разкривайки ловната пушка, закрепена между две кутии с насочено към сейфа дуло. Искрата от изстрела бе запалила плата, който все още изпускаше миризма на изгоряла вълна. Тъй като вече знаеше какво търси, Алекс с лекота забеляза свързаната със спусъка жица и я проследи до капана за мишки. Втора жица, изрязана от намотката на талашитеното табло, се виеше от задействания вече капан нагоре по тухлената стена, после по голите греди на тавана и накрая към горната панта на вратата на сейфа. А когато я бе отворила докрай, навитата около пантата жица се бе обтегнала, освобождавайки предпазното резе на капана, след което лостът на капана бе щракнал, а рязко опънатата жица бе задействала спусъка.

Алекс усети ръката на Том на рамото си и се обърна.

– Какво ще кажеш да се качим горе и да отпразнуваме факта, че сме живи? – каза той.

Когато Алекс най-сетне се появи в кухнята заедно с Ели, Том бе приготвил угощението: хамбургери с всички възможни гарнитури, огромна салата и пържени картофки.

– Еха – рече Алекс. – Мислех, че умееш да правиш само ракун. Къде си се научил да готвиш?

– За твое сведение обичам да готвя – ухили се той. – Майка ми е фантастичен готвач, също както и баща ми.

– Но едва ли си предвидил десерт.

– Всъщност. – Той извади кутията с бисквити „Орео“, която криеше зад гърба си. – Та-дам! Открих ги зад един чувал с кучешка храна. Има още една кутия, както и пакет „Маломарс“[14]. Май някой не е искал да дели с другите.

– Имали са куче? – учуди се Алекс и се запита: „Какво ли се е случило с него?“.

– Много мило от твоя страна, Том – рече Ели с приглушен глас. Лицето ù беше доста бледо. Никакви уверения от страна на Алекс не бяха помогнали; детето винеше единствено себе си за случилото се в мазето. Не бе продумала почти нищо, докато Алекс я съблече, изкъпа в дървеното корито, което бяха замъкнали в една от задните спални, и накрая ù облече една дамска памучна блуза и навити до прасците дънки. – Но май не съм много гладна.

– Аз пък умирам от глад. – Алекс се отпусна в един стол, взе си хамбургер и загреба пълна лъжица с майонеза.