Илса Бик - Пепел

– Или просто камионът не е толкова стар, колкото предполагам. Зърнах го само за момент. – Том се замисли за миг, след което рече: – Вижте, ако беше капан, досега да се е случило, каквото е имало да става. Повечето взривни устройства се задействат посредством опъната жица, а що се отнася до мобилните телефони, те не могат да бъдат използвани, тъй като не работят. Освен това отворих всяка врата, всеки шкаф, дори килера. От друга страна обаче...

– Какво?

Том кимна към отворените прозорци.

– Ако искаш да осветиш дадена цел, това е начинът. Но предполагам, че досега трябваше да са ни застреляли.

Алекс не намираше кой знае каква утеха в тази догадка.

– Навън няма никого.

– Така смятаме ние.

– Може да са отишли някъде за малко – подхвърли Ели, която седеше по турски на пода до Мина.

– Мина щеше да ги надуши – рече Алекс. „Също както и аз.“

– Може да се върнат да проверят дали някой не е налапал въдицата – сви рамене Ели.

– Тя е права – отвърна Том и прокара ръка през косата си. – Може изключването на генератора да е вид сигнал.

– Или просто да избухне, щом го изключиш – допусна Ели.

– Можеш ли да провериш? – Алекс попита Том.

Той кимна.

– Но се питам дали изобщо трябва да оставаме тук.

– Искаш да се върнем обратно? Навън? – не повярва Ели. На ярката, ослепителна светлина кожата ù изглеждаше жълтеникава, а мръсните петна по бузите, врата и ушите ù – оловносиви. Русата ù коса бе лишена от блясък и сплъстена от прах и мръсотия, а аноракът „Хелоу Кити“ бе станал почти черен. Алекс си помисли, че самата тя едва ли изглежда по-добре, и внезапно идеята за дълга гореща вана я накара да прималее от копнеж. – Не искам да се върна в гората – заяви Ели.

– Няма нужда да отиваме далече. Бихме могли да се настаним в противопожарната ку... – Очите на Том се разшириха. – По дяволите.

Този път Алекс настоя да вземе уинчестъра.

– Кучето не може да се качи заедно с теб, а уинчестърът има обхват.

– Докато успееш да видиш откъде се гърми, аз ще съм мъртъв. – Но Том нямаше по-добро предложение. В крайна сметка откри, че кулата представлява нещо повече от платформа с покрив и също беше изоставена.

Тогава и тримата се съгласиха. Взаимно си даваха кураж. Единствената предпазна мярка, която взеха, беше да спрат генератора – задача, с която се нагърби Том, докато Алекс, Ели и кучето чакаха на безопасно разстояние. Не се чу никакво БУМ и, след като толкова време се бяха оправяли без електричество, в крайна сметка изпитаха облекчение да се отърват от досадното боботене и ослепителната изкуствена светлина.

Въпреки умората, бяха прекалено развълнувани, за да заспят, а също и твърдо решени да сложат хижата в ред. Алекс отмъкна няколко фенера, а Том донесе цял наръч дърва, които взе от едната от общо две камари, наредени грижливо под навеса на гърба на хижата, и запали огън в дървената печка. Кучето се строполи до нея и задряма на часа. Алекс сипа вода от помпата в няколко големи тенджери и ги сложи на печката да заврат, след което с помощта на Ели събра пръснатите наоколо мръсни чинии и ги добави към купчината в умивалника. Докато Ели разглеждаше спалните, Алекс направи бърза проверка на хладилника и на килера. В хладилника имаше плодове – портокали и ябълки – а също и яйца, кутия мляко, масло, най-различни зеленчуци плюс един бонус: два пакета телешка кайма, все още прясна, както и връзка кренвирши. Във фризера намери пържоли, месо за готвене и две кутии сладолед – шоколадов и с ядки. Килерът беше натъпкан като камарата с дърва за огрев, преливаше от купища консервирана храна: кутии със сушени плодове, мляко на прах и полуготови яйца; опаковки говежда пастърма; пакети със захар, брашно и сода бикарбонат, както и бурканчета с бакпулвер; кутии с овесена каша, жито и ечемик; зрял фасул; две торби домати; лук и чесън; и, разбира се, суха храна под формата на полеви порциони. Имаше такова изобилие, такова разнообразие от храна, че на Алекс ù се зави свят.

Докато преравяше съдържанието на един претъпкан със свещи и кибритени кутийки рафт, приседнала на ниско столче, на вратата се появи Ели.

– Намерих цял куп дрехи, сапун, шампоан, кър... – Очите на момичето се разшириха, щом светлината на електрическото фенерче пробяга по рафтовете на килера. – Майчице! Можем да изкараме тук цяла вечност.

– Е, не чак толкова дълго – отвърна Алекс. – Но определено са били добре подготвени за зимата.

– Еха! – Ели се спусна към най-долния рафт. Когато се изправи, държеше в ръце пакетче шоколадови пръчици. – Може ли да направим бисквитки?