Илса Бик - Пепел

– Да вървим – рече на Ели, след което улови китката на момичето, понечило да хукне напред. – Първо аз.

– Защо?

Долови със слуха си как Ели подбелва очи, но не се усмихна.

– Защото съм опърничава и ако Том е пропуснал нещо, не могат да стигнат до теб, без да минат през мен.

Хижата беше пуста и студена.

– Който и да е бил тук, се е изнесъл набързо – каза Том. Посочи към масичката за кафе. До книгите имаше две препълнени чинии с вкаменени спагети и три канчета с недопито белезникаво кафе. В единия от ъглите беше свряна червена дървена закачалка с два кожуха – единия мъжки, среден размер, а другия дамски, малък размер – и рейнджърска шапка в цвят каки. Тъкана черга лежеше пред каменното огнище, а в сивата пепел вътре се валяха няколко обгорели цепеници.

– Ама че бъркотия – подхвърли Ели.

– Къде може да са отишли? И защо? Нищо не разбирам – каза Алекс. Чувстваше се неспокойна, по кожата ù пъплеха мравки. В хижата се долавяше миш-маш от миризми: на гниеща храна, сивкава пепел, препарат за миене на съдове, металическия дъх на засъхнала мръсотия и дори острия аромат на ментова дъвка, скътана най-вероятно в някой от онези кожуси. Но никаква смрад на мъртво животно, нито на мъртва плът, което беше добре. И все пак обстановката беше доста необичайна. Погледът ù пробяга по библиотеката, пълна с евтини романи, и по касетофона с ретро вид до нея, който се крепеше на разнебитена масичка от борово дърво, отрупана с касети. Най-вероятно компилации, помисли си тя, съдейки по касетата, която все още се намираше в замлъкналия сега плеър. След като дни наред бяха разчитали единствено на няколкото електрически фенерчета и на лагерния огън, сега изкуствената светлина ù се стори прекалено ярка и болезнена за очите, причини ù физическо страдание. Шумът от генератора бе притихнал до приглушено боботене.

– Храната е стара, но генераторът все още работи. Освен осветлението какво друго зарежда с енергия?

– Не много неща – отвърна Том. Когато се обърна, за да посочи зад себе си, дървеният под изскърца. – Хладилникът, доколкото знам. Касетофонът. В кухнята видях телевизор, така че на покрива вероятно има сателитна чиния. Но това е без значение, тъй като сигурно не работи. В кухнята има печка на дърва – една от онези прастари чугунени чудесии с фурна – както и ръчна помпа за вода. Тоалетни и душове няма. Сигурно има външен клозет.

– Няма душ? – попита Ели дълбоко смаяна.

– Само едно дървено корито в кухнята до печката и голяма стара гъба. По-бодро, хлапе. Амишите също се къпят така. Хващам се на бас, че в момента хорицата в Орен правят тъкмо това.

– Да, ама аз не съм от амишите, нито пък съм от Орен – изсумтя Ели.

– Ами отоплението? – обади се Алекс. – Печките гълтат доста електричество.

– Да, права си. В спалните няма камини, но има отдушници. Така че някъде тук трябва да има преносими печки. Всъщност пералня и сушилня не намерих.

– Искаш да кажеш, че перат дрехите си на ръка? – каза Ели. – На ръка ?

– Вероятно. – Том се почеса по главата. – Тук има нещо много странно. Хижата ми се струва прекалено опразнена.

– Няма дори радио. Нали знаеш, ако стане нужда, да повикаш помощ. – Когато Том поклати глава, Алекс понечи да изтъкне, че това е някакво жалко подобие на рейнджърска хижа, но накрая каза само: – Но защо са оставили генератора да работи, когато са заминавали?

– Вероятно, за да могат да намерят обратния път – предположи Ели. – Навън е много тъмно.

– Не може да не знаят пътя, миличка – обади се Том.

– Тогава сигурно са оставили лампите да светят, за да може такива като нас да открият хижата и да се приютят вътре.

Том и Алекс се спогледаха уплашено.

– Боже, как не се сетих за това – рече Том.

Алекс си представи как лумва внезапна светлина, последвана от бумтежа на експлозия. „Спокойно, това тук не е Афганистан.“

– Навсякъде ли провери? Тук вътре е чисто, нали? Ами навън?

– Доколкото видях.

– Ами гаражът?

– Надникнах едва за миг. Имаше само купчина инструменти, може би един-два снегохода, но със сигурност видях един джип и... сега като се замисля...

– Какво?

В очите на Том се четеше странен израз.

– Там имаше и един доста стар камион.

– Един момент. Не беше ли споменал, че по-старите камиони и автомобили може би се движат? – А когато Том кимна, додаде: – Защо не са го взели тогава?

– Може да няма гориво – предположи Ели.

– Напротив, до гаража видях подземна помпа.

– Е, и? Може да не са успели да напълнят резервоара.