Илса Бик - Пепел

– Тогава ставаме трима – каза Том и пое ръката ù. Жестът беше толкова естествен и непретенциозен, нито намек за съблазън. Тя не трепна, въпреки че сърцето ù отново заби в онзи ритъм тупа-лупа-тупа-лупа . Ръцете му бяха загрубели, но топли и силни. Беше приблизително на нейната възраст, но по някакъв странен начин изглеждаше доста по-голям. Може би така ставаше, когато си ходил на война.

– Опитай се да се отпуснеш – рече той. – Ако не беше ти, Ели отдавна щеше да е мъртва.

– Не знам дали си забелязал, но всъщност ти ни спаси живота – отвърна тя.

– Така е. Но аз имах пушка.

– Значи извадихме късмет.

– Да, така е. За разлика от Стан и Ърл.

– Искаш ли да ми разкажеш какво се случи?

Той се поколеба, след което рече:

– Още не мога да го проумея. След... Енергийния срив Стан се строполи мъртъв на земята. Просто се строполи .

– Като дядото на...?

Том поклати глава.

– Не, не мисля, че е било като дядото на Ели. Стан беше мъж в добро здраве, на четирийсет и нещо, струва ми се. Може да е имал пейсмейкър или някакво друго механично устройство в тялото си, но се съмнявам. А Ърл току-що бе навършил шейсет и пет. Знам това, защото Джим все разправяше как щял да организира голямо парти за баща си, щом се върнел от Афганистан.

– Той кървеше ли?

– Джим ли? Да, но и с мен беше така. С Ърл също.

– Как умря Ърл? – Но предусетила какъв ще бъде отговорът, додаде: – Джим ли беше?

Том стисна ръката ù с въздишка, след което я пусна.

– Отначало Джим беше добре, но после главоболието му се върна, по-силно и от преди, след което паметта му започна да отслабва. На втората сутрин не знаеше за какво служи лъжицата. Това състояние продължи само секунда, но беше наистина зловещо, а след това към лъжицата се добавиха много други неща. Като че ли паметта му беше пълна с дупки.

Божичко, колко познато ù звучеше това.

– Колко време мина преди – препъна я думата, – преди да се промени?

– Всичко отиде по дяволите в края на втория ден. Бяхаме се разположили на лагер, най-вече защото Джим бе спрял да говори и само гледаше в една точка, също като мъжете, оцелели след избухването на самоделно взривно устройство или пък виждали неведнъж как други хора биват разкъсани. Бойна умора, следвоенен шок... нали знаеш. Бях отишъл за вода и тогава чух изстрелите. Но докато се върна, всичко беше приключило. Успях да гръмна два пъти с пушката, но каква полза от това?

Гласът му пресекна. Тя зачака търпеливо.

– Предполагам, че Ърл е бил убит, защото се е поколебал или защото е стрелял напосоки. Джим беше бърз, преди да изгуби разсъдъка си. А после, ти го видя с очите си, беше вече побъркан и бърз . Навярно Ърл не е могъл да повярва, че собственото му дете иска да го убие. След това, което се случи, не можах да си тръгна. Все се надявах, че Джим ще дойде на себе си. Отне ми известно време, докато хвана следите му. В каквото и да се бе превърнал, вътре в него все още живееше частица от стария Джим. Знаеше как да прикрива следите си. Това беше част от обучението ни. Тогава на пътя си взех да намирам разни животни. Личеше си, че нещо е минало през тях, нали се сещаш какво имам предвид? – Алекс кимна и той продължи: – Тогава чух виковете на Ели и... – Той разпери ръце. – Останалото го знаеш.

– Съжалявам, че се наложи да застреляш приятеля си – рече тя.

Преди Том да отклони погледа си, тя зърна внезапна искра в очите му.

– Знаеш ли кое не ми е ясно? Защо не аз или Ърл? Защо Стан умря? И защо – от всички нас – само Джим?

– Не е бил само Джим – отвърна тя.

– Да, Ели ми разказа за онези деца. Но пак не разбирам защо.

– Ами ако има нещо общо с възрастта?

– Какво имаш предвид?

Идеята току-що ù бе хрумнала и затова не беше сигурна къде ще я отведе.

– Аз съм на седемнайсет, почти осемнайсет. Ти си на...

– Двайсет. През декември ставам на двайсет и една.

– Джим по-голям ли беше, или по-малък от теб?

Той се замисли за момент.

– Не беше много по-голям от мен. Може би на... двайсет и четири – двайсет и пет.

– Може би тогава при по-възрастните промяната протича по-бавно?

– Може би. – Том се почеса по главата. – Но това не обяснява смъртта на Стан. С теб сме по-малки от Джим, но сме приблизително на една и съща възраст с онези подивели деца, които сте срещнали. Явно не е само възрастта, защото ние с теб сме добре. Също както и Ели.

„Засега.“ Не го беше споменал, но и бездруго се подразбираше. Мълчанието ù продължи още миг. Огънят изпука. Лумна дъжд от искри, а после угасна. Уханието на Том, този разнороден мирис на мускус, докосна едно местенце дълбоко в гърдите ù. Но това я накара да се замисли за нещо друго.