Илса Бик - Пепел

– Е, и?

– Казвам само, че не сме виждали никакви самолети. Енергийният срив стана преди шест дни. Така че или има забрана за летене, или самолетите не могат да летят.

– Значи, сме били нападнати ? – Мислите на Алекс се стрелнаха към леля Хана, която беше съвсем сама в апартамента им край езерото Мичигън. „Всъщност, ако е пострадал само тукашният район, значи тя е добре.“ – Също както на 11-и септември?

Том кимна.

– Или е станала някаква голяма злополука. Военните постоянно тестват най-различни оръжия. Това са единствените идеи, които ми хрумват.

– Затова ли луната беше синя? – попита Ели. – Алекс спомена, че небето изглеждало необичайно. Това ли е истинската причина?

Том повдигна заинтригувано вежди.

– Какво си забелязала?

– Само това, че звездите светят някак матово. – Предпочиташе Ели да не бе повдигала този въпрос. Достатъчно трудно ù беше да проумее казаното от Том. Затова му разказа накратко, след което додаде с неохота: – Залезите изглеждат странно. Твърде червени са. Може ли това да се дължи на няколко електромагнитни импулса?

Том разпери безпомощно ръце.

– Твоето предположение е също толкова логично, колкото и моето. Някои неща се връзват. Други не. Например залезите. В Ирак и Афганистан също са с наситеночервен цвят, но това се дължи на прахоляка и пясъка.

Дали прахът не беше причина също и за матовия блясък на звездите? В това имаше логика. Но какво би могло да вдигне толкова много прахоляк? За нея 11-и септември беше по-скоро впечатление, отколкото реален спомен . Тогава тя беше малка и атаката не бе оставила ярък отпечатък в съзнанието ù. Не помнеше почти нищо друго освен гледката на рушащите се кули и стълбовете пепеляв дим. „Пепел и дим...“ Внезапно изпита силното желание да включи компютъра и да въведе в търсачката залез , дим и червен . А на глас рече само:

– Тоест, не знаем нищо със сигурност.

– Не и докато не получим повече информация – отвърна Том. – Знам само, че един електромагнитен импулс, излъчен на подходяща надморска височина над географския център на Съединените щати, е в състояние да засегне цяла Северна Америка.

– Един-единствен?

– Това обяснява защо няма самолети и защо електронните ни уреди не работят.

– Но какъв може да е източникът?

– Сещам се за два варианта – отвърна мрачно Том. – Едното е ядрено оръжие, детонирано на голяма надморска височина...

– Ядрено оръжие ли? – В съзнанието на Алекс изникнаха облаци с формата на гъба на хоризонта, огнени стихии и радиоактивно натравяне. Пепел и дим. – Ако над Уакамау е избухнала ядрена бомба, не трябва ли да има облак?

– Зависи къде е била взривена – отвърна Том. – Ако е станало на достатъчно голяма надморска височина, може дори да не сме забелязали пламъка.

– Това не ми харесва – потръпна Ели. – А какъв е вторият вариант?

– Електромагнитна бомба, създадена с цел да предизвика електромагнитен импулс.

И двете алтернативи звучаха достатъчно отчайващо. По същия начин се бе почувствала, когато Барет бе изложил плюсовете и минусите на лъчетерапията: „Възможно е да настъпи обгаряне или увреждане на мозъчния ствол, но поне костният мозък няма да бъде засегнат“.

– Кое от двете мислиш, че е станало? – попита Алекс.

Том сви рамене.

– Или едното, или другото. Или пък и двете. Нямам представа. Северна Корея има бомби, Ирак произвежда ядрени оръжия, Израел вече разполага с такива, а не бива да изключваме от сметките и Русия. Освен това не е толкова трудно да се създаде електромагнитна бомба. Схемите ги има в интернет. Сигурен съм, че нашите военни разполагат с тях. Проблемът обаче е, също както и с ядреното оръжие, бомбата да бъде транспортирана до целта. Ако говорим на едро, значи става дума за ракети. Но в такъв случай се увеличава рискът да бъдат забелязани. Ще последва контраатака, преди да е станало прекалено късно. Ако нещата се развият възможно най-зле, ще изстрелят всичко, с което разполагат. Това се нарича „взаимно ядрено унищожение“, с други думи говорим за патова ситуация, в която няма победител. Тоест, ако ни нападнете, ще ви издухаме в каменната ера заедно с целия свят.

– Откъде знаеш всичко това? – поинтересува се Ели. – Не можеш да бъдеш сигурен.

Изведнъж Том придоби уморен вид.

– Знам достатъчно. Аз съм експерт по обезвреждане на взривни устройства.

– Какво значи това? – попита Ели.

– Това означава – отвърна Том Идън – че аз съм този, когото изпращат да се погрижи бомбата да не избухне.