Илса Бик - Пепел

И тогава над нея се разнесе някаква нова миризма, едно противно мъртвешко зловоние, сякаш на нещо подпухнало и разлагащо се на горещото лятно слънце.

Дробовете ù се стегнаха от смъртен ужас и, останала без дъх, тя осъзна защо Джес ù бе говорила за Исаак и за неговата саможертва.

Може би я бяха наблюдавали. Може би бяха гледали отстрани със задоволство. Но най-вероятно бяха дошли тук по навик – ловци, които следваха обичайните пътеки на дивеча и знаеха къде могат да намерят храна.

Бяха петима: три момчета и две момичета. Носеха якета, ботуши и ръкавици. Едното момче и едното момиче имаха на главите си животински кожи, придърпани толкова ниско над очите, че сякаш се взираха в нея с вълчи физиономии.

И всичките бяха въоръжени. Едното момиче и две от момчетата, сред които и онова с вълчата физиономия, носеха пушки. Третото момче, вероятно в пети или шести клас, преди да се случи всичко това, държеше „Берета“, която беше удобна за дете на неговата възраст, защото беше с малки ръце.

Огнестрелно оръжие не носеше само момичето с вълчата физиономия, което обаче държеше в ръката си нож. Острието, изключително дълго и остро, беше осеяно с ръждиви петна от засъхнала кръв.

Но имаше още нещо, още една малка подробност, която правеше тези деца толкова различни.

Тези Променени не бяха чисти, но не бяха и мръсни.

Всъщност изглеждаха много добре нахранени.

Истината се стовари отгоре ù като чук.

Рул не беше техен враг.

Рул ги хранеше.

Хубавото на благодарностите е, че в тях никой не променя нито една думичка. Така че тук следва маниакален смях – муахахахахаха! Но ако имате слаби ангели... по-добре не четете това.

Трябва да призная на невероятния си главен редактор Грег Фъргюсън, че когато за първи път прочетох писмото и редакторските му бележки, изпитах непреодолимото желание да легна и може би да се натряскам до козирката. Или по-скоро беше тъкмо обратното. Честно казано – бях затънала в блатото на отчаянието. После обаче се опомних и осъзнах, че от всеки един въпрос лъха загриженост. Не мога да опиша колко съм ти признателна за ентусиазма, постоянството и търпението, защото с твоя помощ тази книга стана много по-добра, стегната и компактна. Така че не изхвърляй онова гребенче за бълхи с фините зъбчета – ще имаме още много разногласия за пощене, приятелю. (О, а колкото до онези раници. Боже, ти си направо невероятен.)

Огромни благодарности също и на редактора Райън Съливан, който е същински факир и който ме застави да бъда по-ясна и знаеше точно кои думи заслужават да бъдат споходени от моментална и безмилостна смърт.

На Кейти Халата: благодаря, че отговори на всичките ми въпроси и че внасяше ред в живота ми. На Елизабет Лоу, която ми каза една-единствена дума в момента, в който най-силно исках да я чуя: Бог да те поживи. Огромна признателност и на всички добри хора от „Егмонт САЩ“: благодаря за това, че се трудихте здраво през цялото време. Само напред!

Хиляди благодарности също и на моя агент Дженифър Логран, която не се колебае да раздава отрезвяващи шамари, когато се налага: благодаря, имах нужда от това. Скъпа, за теб винаги ще има място в сърцето ми.

Благодаря на Дийн Уесли Смит за знанията, дружбата и приятелското рамо: щастливка съм, че те познавам.

На Ерин Копърсмит и на всички останали дами от малката забравена от времето библиотека, която десетилетията на могат да променят, благодаря, че намирате всички странни книги, които съм искала, искам и ще продължавам да искам. Наистина не бих могла да се справя без вас, приятели.

На дъщерите ми Каролин и Сара: да, вече е безопасно да се влиза в кабинета.

И накрая на Дейвид: ти си светец, мой адвокат и любим. Дано всяка жена да има моя късмет. Наистина.

[1]Анабаптистка християнска религиозна група. – Б. пр.

[2]Инициалите на английското наименование образуват думата PEBBLE, която се превежда като камъче. – Б. пр.

[3]Герой от филма „Алвин и чипоносковците“. – Б. пр.

[4]Американски филм (1990) с актьорите Деми Мур и Патрик Суейзи. – Б. пр.

[5]Портативна игрална конзола на „Нинтендо“. – Б. пр.

[6]Индианско племе от Северна Америка. – Б. пр.

[7]Книга на Йов 42:6

[8]Става въпрос за картината „Вик “ (1893 г.) на норвежкия художник експресионист Едвард Мунк, която традиционно се възприема като икона на екзистенциалното страдание. – Б. ред.