Илса Бик - Пепел

Алекс пришпори коня си подире ù.

– Какви решения?

– Дали да наруши правилата, или не.

И тогава ù стана ясно.

– Всичко е заради Крис, нали?

– Да кажем, че се възползвам от случая, за да ускоря мъничко нещата – отвърна Джес. – Ти също трябваше да бъдеш готова. И ето, че моментът настъпи.

– Готова за какво?

– За същата мисия, която доведе Исак до саможертва. Тогава Господ призова Абрахам да избира и той избра праведния живот. Накрая беше възнаграден, а Исак – спасен.

Супер, библейска притча. Тъкмо каквото ù трябваше.

– Не виждам никакъв смисъл. Онова е било изпитание.

– Това също – отвърна Джес. – Кристофър те обича. Иска да бъде с теб. Но той е Избран, независимо от това дали го знае, или не.

Алекс усети как изчервяването започва от врата ù.

– Не знам нищо за това.

– Млада госпожице, може да съм стара, но не съм слабоумна. – Тя сви презрително устни. – Долових го в гласа му. А също и в твоя.

– Не можеш да доловиш такова нещо – отвърна Алекс, но тогава си спомни какво беше казал Кинкейд: „Този човек чува звуци на голямо разстояние като прилепите, но с повече нюанси“. Спомни си също и всички онези случаи, в които бе улавяла Джес да я наблюдава: през прозореца, сред тълпата.

Наблюдавала я беше, защото бе доловила всяка една дума, дори и онова, което Алекс едва бе промълвила.

Джес беше от Изцерените.

Сега вече се намираха дълбоко в гората. Кучето на Нейтън подскачаше отстрани, като пореше дълбокия сняг. Беше много студено, но вятър нямаше. Въздухът беше сив и неподвижен, докато сенките отстъпваха бързо, подгонени от настъпващото утро. Алекс долови само мириса на пушек някъде далече напред; и, разбира се, потта на Нейтън, миризмата на кучето и на Джес – все така незименна – величествена като кралица на своя кон.

Нейтън. Алекс присви очи. Стражарят определено се подчиняваше на заповедите на Джес. Дали това означаваше, че в Рул има и други хора, които са склонни да я слушат? В такъв случай Джес нямаше нужда от Крис, който да нарушава правилата вместо нея, та нали в момента тя правеше тъмо това?

Но може би въпросът беше в какви граници може да си го позволи и колко хора бяха склонни да я последват. Джес и Кинкейд бяха корави хора. Те бяха Изцерени също като Преподобния, но единствено Крис беше от Йегърови. Е, не точно: фамилията му беше Прентис, което означаваше, че майка му носи Йегъровата кръв, но тя беше избягала. И все пак в Рул потеклото беше от първостепенно значение. А опълчването на Крис срещу дядо му вероятно беше единственият начин нещата да се променят. Кои неща обаче? Пропъждането на бегълците? Раздаването на момичета? И каква цел преследваше Джес? Какво искаше от Крис, което само той можеше да извърши? Толкова опасно ли беше някой да предизвика Йегър? Може би. Джес определено смяташе така, само че Крис все още се съпротивляваше, защото това означаваше да се противопостави също и на Питър, а той беше от Ърнстови, една от петте фамилии. Но за да се опълчи на дядо си и на Питър, Крис сигурно бе поискал достатъчно висока цена, която да си струва риска.

А ако Джес беше права и Крис искаше единствено Алекс, то тя беше в ролята на примамка.

Тя беше проклетата награда.

– Я чакай малко – рече тя и дръпна юздите. Конят на Кинкейд се закова рязко на място. – Опитваш се да накараш Крис да тръгне подире ми.

– Разбира се – изсумтя Джес, все едно бе казала „глупости“. – Желанието е нещо прекрасно, но всички ние желаем най-отчачно онова, което не можем да имаме. Така че ако Кристофър иска да те спечели, първо ще тряба да се бори за теб.

– Но ти ме използваш – рече тя, разтърсена от внезапен пристъп на гняв. Малко по-нататък видя Нейтън да се обръща. – Откъде да знам, че това не е прах в очите, а всъщност искаш само да си мисля, че наистина мога да избягам?

– Нали имаш пушка?

– Ти също.

– Няма да те застрелям, Алекс. Ще трябва да ми се довериш.

– Джес – извика Нейтън. – Джес, трябва да вървим.

– Да ти се доверя ли? – Алекс сви ядосано юмруци. В отговор на това конят под нея изпръхтя и подскочи. – И защо да го правя? Говориш за това противопоставяне сякаш е нещо много голямо, като гражданска война или кой знае какво.

– Наистина е така – отвърна Джес.

Да, Кинкейд бе споменал думата фракции. Ърнстови срещу Йегърови. А може би имаше и други. Тогава се сети за допълнителния стол и как Съветът ù се бе сторил някак непълен. Защото навярно някой липсваше. шестата фамилия.