Илса Бик - Пепел

Конят на Кинкейд издаде висок, сърцераздирателен рев, изправяйки се на задните си крака. Алекс изпищя, хвърли се напред към шията му и се вкопчи в гривата на животното. Конят се изправи още веднъж и отмятайки глава назад, удари Алекс по челото. Зави ù се свят и за един момент тя си помисли, че този път със сигурност ще я хвърли. Устата ù се напълни с кръв, а светът пред нея се килна на една страна, когато конят се стовари тежко на земята, но въпреки това не се пусна.

Бяха се извърнали в обратната посока, като конят пристъпваше неспокойно под нея, а тя седеше, вперила поглед в пътеката назад към Рул. Алекс видя пушката в ръцете на Джес, видя Нощ, изправил се на задните си крака, а също и стражарите, които се бяха скупчили около Крис, опитвайки се да го свалят от седлото. Крис се изтърколи на земята, като не спираше да се съпротивлява и да сипе юмруци и накрая се изправи на крака. Когато единият стражар се подхлъзна и падна, Крис успя да се освободи и нагази в преспите, опитвайки се да стигне до нея.

– Алекс! – Разстоянието помежду им не беше голямо и тя съумя да прочете отчаянието, изписано на лицето му. И тогава долови острия мирис на нещо, което познаваше: ужас. Крис изкрещя: – Моля те, Алекс, не знаеш какво...

Джес го фрасна с ремингтъна. Ударът беше къс и точен и попадна в тила на Крис, зад дясното ухо. Той се строполи на земята и не помръдна.

– Не! – извика Алекс. Тя смушка коня с колене и Апалуза се втурна обатно към Рул. – Какво пра...

– Спри. – Джес презареди оръжието и го насочи към Алекс. А стрелецът на дървото нагласи лъка си, готов да пусне насочената в гърдите ù стрела. – Нито крачка повече.

– Но Крис ...

– Той ще се оправи. „Отърси от себе си праха... Снеми веригите от врата си, пленена дъще Сионова!“[41] – Върви, Алекс – рече ù Джес – и повече не се обръщай назад.

И тя направи, каквото ù каза.

Четири мили по-нататък Алекс слезе от коня и го плесна по задницата, за да го отпрати обратно. Конят, който нямаше нужда от много убеждаване, отпраши към Рул. Правилната пътека беше обозначена с кървавочервена кърпичка и беше толкова тясна и криволичеща, че, помисли си Алекс, сигурно е била проправена от дивите животни и по нея ловците са преследвали своя дивеч. Приличаше много на пътеката, която ги бе отвела двете с Ели, сякаш преди цяло столетие, до реката, при онези кучета, при бедния превъртял Джим и най-накрая при Том. Това я накара да се запита дали не беше обречена да прекара остатъка от живота си, лутайки се от една пътека на друга и търсейки един господ знае какво.

Снегът беше дълбок и тежък и засмукваше ботушите ù. Бедрата ù горяха, а главата я болеше. Както и прехапаният език. Когато преглътна, усети вкуса на стара кръв, цялото ù тяло беше наранено, ожулено и разтърсено от дивото и стремглаво препускане през гората, сякаш я бяха натъпкали в миксер и Джес бе натиснала бутона за фрапе.

Тест. Целта беше да подложат Крис на тест. Тя беше свободна, но Крис не можеше да се похвали със същото, не и докато не наруши правилата на Рул, каквито и да бяха те. Всъщност, помисли си тя, дърдоренето на Джес беше също толкова налудничаво, колкото и това на Йегър.

Погледът ù попадна на нещо синьо, което се крепеше на подаваща се от снега пръчка на десетина стъпки напред, от дясната страна на пътеката под клоните на един източен като върлина бор. Цветът беше стряскащ и изключително ясен, като петно тюркоазена боя върху съвършено бяло платно. Отначало го взе за стара найлонова торбичка, каквито от скаутските клубове връзваха вместо маркировка на клоните на някои дървета.

Но когато се приближи, Алекс установи, че това беше парче от ръкав.

А пръчката се оказа кост.

Тя се вцепени. Умът ù блокира. Замръзнала на място, за миг тя не бе в състояние да прави нищо друго, освен да се взира и да чака бялата хватка на ужаса, завладял съзнанието ù, да се охлаби.

Хрумна ù, че костта пред нея е лакътна, не че имаше голямо значение. Малките костици на дланта и пръстите липсваха, така че или останалата част от тялото лежеше заровена под снега, или ръката беше домъкната тук от някой мършояд, оглозгал месото от нея.

„Добре, на пътя беше същото. И преди си виждала трупове. Навсякъде е пълно с мършояди. Сега си извън закрилата на Рул, така че със сигурност ще се натъкнеш на някое и друго тяло. Забрави ли, че хората се строполяваха мъртви на място?“