Илса Бик - Пепел

Алекс си спомни миризмата, която излъчваше Том – онзи смесен аромат, който я караше да се чувства едновременно замаяна и жадна за неговото докосване, и тогава в гърдите ù се загнезди една тъпа болка, която не беше нищо друго освен мъка.

Кинкейд забеляза израза на лицето ù и го изтълкува погрешно.

– Благодаря ти, хлапе. Човек никога не може да преодолее напълно загубата на близък човек, но аз съм добре. – Той стисна рамото ù. – И така, не можем да скрием факта, че кучетата те смятат за своята най-нова и най-добра приятелка, но лесно ще потулим случая с Харлан. Ще кажем просто, че си го разпознала. Преподобния е прав, че не бива да вдигаме шум около твоето суперобоняние. Не казвай дори на Крис.

– Не се тревожи за това. – И бездруго нямаше намерение да му казва. Но това, че Кинкейд допускаше, че би могла да сподели с момчето, беше малко тревожно. „Сигурно вече ни виждат като двойка. Явно Джес затова настояваше толкова именно той да ме ескортира, въпреки че Крис искаше да се откаже.“ – Дали хората ще се опитат да ме наранят?

– Не е изключено. Може да решат, че преследваш някакви задни цели. Това суперобоняние, което си развила, е едновременно дар и проклятие. Но все пак ще ни бъде от полза, защото би могла да разкриеш някои деца, които кучетата не са надушили – а те наистина пропуснаха няколко.

Пред очите ù се мярна картината на деца, които преминават в редица пред нея за инспекция.

– Не искам да правя това.

Кинкейд я изгледа строго.

– Ти си умно момиче, така че не ме карай да ти обяснявам. Трябва да използваме всяко предимство, с което разполагаме – включително и теб. Но не е изключено да възникне проблем, защото ще бъде твоята дума срещу тяхната. Миризмата не е нещо, което може да се види или докосне.

– Винаги ли вярвате така сляпо на Йегър?

– Йегър е член на една от петте фамилии. А в момента е председател на Съвета.

Да, в момента , но ù беше трудно да повярва, че бяха позволили на някакъв побъркан тип да решава политиката на града. Така че въпросът беше кой е водил парада преди изцеряването на Йегър.

– Не бих излъгала.

– Това го знаем ти и аз. Йегър и Съветът също, но защо да ти вярват обикновените хора? Ако способностите ти излязат наяве, тогава и други могат да решат, че притежават някаква супердарба. Иначе казано, ще излъжат . И тогава дори с подкрепата на Съвета и на Преподобния положението в града може да стане доста напечено. Разбираш ли какво имам предвид? Може да се наложи да си спретнем една скромна версия на процеса срещу салемските вещици[36], но нямаме време за такива глупости.

Не бе поглеждала ситуацията от този ъгъл, но в това определено имаше логика. В училище репутацията ти може да почива на чисти слухове.

– Добре.

– Браво. Слушай сега, усетиш ли нещо нередно, веднага казваш на мен или на Преподобния. Разбра ли?

И на никой друг от членовете на Съвета. Това беше интересно.

– А какво ще правите, ако се появи още някой със супердарба.

– Тогава ще му мислим. Не смятам, че е често срещано явление. – Отново я погледна, присвивайки едното си око. – Имаш ли представа каква е причината това да ти се случи?

Алекс почувства лек пристъп на тревога.

– Не. – Но когато той не каза нищо, додаде: – Наистина нямам.

– Хм. – Кинкейд смръщи устни. – Виж, Алекс, не притежавам дарбата на Йегър, но съм сигурен, че това е първата лъжа, която изричаш пред мен и ще ти кажа защо. Мозъците на всички оцелели, това са възрастни хора като мен, се различават дори от тези на четирийсет-петдесетгодишните. Моделите на съня също са много различни; ние не сънуваме толкова, колкото по-младите от нас.

Тя се замисли за Том и за проблемите му със съня, а също и за чудовището в главата си и за онзи кошмар.

– Това ли е разковничето? Сънищата?

– Дали това е единственият признак? Не, мисля, че става дума за комбинация от фактори, които оказват решаващо въздействие. Мозъците на възрастните не са толкова пъргави. Те не произвеждат толкова много невротрансмитери. Но има и изключения. Срещат се някои доста будни хора на деветдесет. Познавах един такъв, но работата е там, че той умря намясто. Сякаш беше на четирийсет, а не на деветдесет.

– И какво ще рече това?

– Добре, нека да поразсъждаваме. Този Енергиен срив, както го нарече, представлява серия високочестотни електромагнитни импулси, нали така? Това са чисто и просто електрически разряди, а мозъкът е орган, който се нуждае най-вече от електричество, за да функционира. Мозъкът е като кошер с пчели; всички клетки трябва да функционират в правилния ред иначе ще настъпи хаос: множество пчели, които летят безразборно наоколо и не вършат никаква работа.