Илса Бик - Пепел

Алекс започна да усеща накъде отива мисълта му.

– Така че ако заредиш мозъка с достатъчно електричество, тогава ще настъпи хаос. А това ще предизвика поток от невротрансмитери. И после какво?

– Алекс, какво според теб представлява инсултът? Причината за него е именно този хаос: множество мозъчни клетки, които функционират в пълен безпорядък. Освен това инсултът може да те убие. Мозъкът спира да работи и човекът умира. Затова смятам, че възрастните хора, чиито мозъци не работят така добре като на по-младите, са били защитени. Енергийният срив ги е изплашил до смърт, но не ги е убил. А мозъците на онези от нас, които са били зле, Изцерените, са били като стафиди. Така че Енергийният срив просто ни е събудил, презаредил е мозъците ни и те са започнали отново да произвеждат веществата, които са ни липсвали. Мисля, че е доста по-сложно от това, но исках да схванеш основната идея.

Беше я схванала, но това все още не даваше отговор на въпроса защо Том беше оцелял. Или самата тя – освен ако не беше права за чудовището и то наистина бе спасило живота ù, нанасяйки поражения върху мозъка ù.

– Но какво мислиш за децата?

– Не знам. Детският мозък постоянно се променя. И още не е спрял да расте и да се развива. Знам със сигурност, че децата могат да останат невредими след застрашаващи мозъка инциденти като например давене в студена вода, които биха убили или осакатили всеки възрастен. С възрастта човешкият мозък все по-трудно понася различните травми. Предполагам, че идва един момент, в който мозъкът вече не е в състояние да се справи с настъпилото увреждане. А отнесено към Енергийния срив, това означава, че повечето възрастни не са понесли травмата и са починали на място.

– Ами Променените?

– Въз основа на досегашните ни наблюдения, смятам, че се дължи на развиващия се мозък и на хормоните.

– До това заключение стигнахме и двамата с Том. – Тя му разказа за срещата им с Лари и Дейдри.

Кинкейд кимна и рече:

– Връзва се с всичко останало. Хормоните обясняват и защо с течение на времето децата продължават да се променят.

Мислите ù се стрелнаха към Ели.

– Искаш да кажеш, че всяко малко дете ще се промени?

– Може би. Досега това предположение се потвърждава. От друга страна, оттогава са минали само няколко месеца и не е изключено настъпилите мозъчни изменения да изчезнат от самосебе си. Най-малките – пеленачетата, прохождащите и децата в детската градина – може би все още имат шанс. А може би не.

Цяло едно поколение от деца щеше да се промени? От тази мисъл по гръбнака ù плъзнаха тръпки.

– Но защо някои от нас са се променили, а други не?

– Пощадените ли? Нямам представа какво става с всички вас и защо хора като теб, като Крис, Питър и Том не са се променили. Има нещо различно в мозъците ви, но да пукна, ако знам какво е то.

Алекс се поколеба за миг.

– Ти спомена, че сънят на старите хора е различен. Мисля, че в Афганистан се е случило нещо лошо с Том – достатъчно лошо, за да не спи спокойно или задълго.

Кинкейд изви вежди.

– Посттравматичен стрес? Хм, не бях се замислял за това. Но е възможна причина.

– Защо?

– Защото при мозъците на хората с посттравматично стресово разстройство се наблюдават трайни изменения, симптомите засилват увреждането, а увреждането означава допълнителни симптоми. Ето защо лечението на ПТСР е толкова трудно. Хората се научават да се справят, но мозъкът никога не се възстановява от настъпилото увреждане. – Кинкейд се засмя тихо. – Ако не бях само един провинциален лекар и разполагах с достатъчно на брой деца, с добра лаборатория и с картбланш за всякакви видове тестове, може би щях да открия проблема, но това никога няма да стане. Но има едно нещо, което знам със сигурност: всички Изцерени имат едно или друго мозъчно увреждане и затова си мисля, че някои от по-големите деца не са се променили, защото в мозъците и в хормоните им има нещо различно. – Направи пауза. – Разбираш ли накъде бия?

Стомахът ù се стегна от страх.

– Не съвсем.

– Алекс, дори да не съм особено умен, все пак съм лекар и мога да събера две и две. Преподобния имаше тежко мозъчно увреждане, а в момента притежава супердарба. Сред нас има още един Изцерен, който е със суперслух. Но ти си единственото дете наоколо, което е хем Пощадено, хем притежава супердарба. Така че се питам – каза Кинкейд, присвил око по-изкусно от всякога, – какво точно става в тази твоя глава.

– Добре ли си? – попита Сара и спря, тъй като Призрак душеше около едно дърво. – Вечерта беше много мълчалива.