Илса Бик - Пепел

Тревога.

Когато се върнаха в къщата, Джес шиеше безучастно на светлината на свещта. Алекс реши, че вероятно бе свикнала с нощните престрелки в О. К. Корал[37]. Двете със Сара пожелаха лека нощ на Джес и на стражаря, който доволно се топлеше край печката на дърва.

– Кучето остава долу – обади се Джес, когато Призрак понечи да последва Алекс. Жената даде на Алекс и на Сара червени пластмасови шишета с гореща вода и една запалена свещ, след което се наведе и взе кученцето. – Ти си един малък нахалник – смъмри го тя, но в следващия миг се засмя, когато езикът на палето се стрелна към брадичката ù. – На него ще му бъде добре тук долу. Но, вие момичета, можете да спите заедно, ако искате да ви е по-топло.

– Ъ – заекна Алекс и хвърли поглед към Сара, която сви рамене.

– Аз нямам нищо против – каза Сара.

– Добре тогава. Вървете в стята на Алекс. Тя е точно над кухнята – заръча им Джес.

Преминаването през скованото от режещ студ стълбище беше истинско усилие на волята. Беше толкова студено, че дъхът им се кълбеше на облачета на светлината на единствената свещ, която Джес им бе дала. Вратата на спалнята на Тори беше затворена. А пред вратата на Лена все още стоеше покрита с кърпа табла с храна. След като се бе върнала от работа в пералнята – Алекс изобщо не завиждаше на Лена за това – момичето се бе качило право в стаята си, отказвайки да остане долу.

Сара се наведе и надзърна под кърпата.

– Дори не го е докоснала – прошепна тя.

– Но това няма да ù попречи да ти отхапе главата. Хайде, ще яде, когато е гладна – изсъска Алекс, която си мечтаеше да се пъхне под завивките. Дори с шишетата с гореща вода под краката пак беше невъзможно да се спи без чорапи и дълъг клин.

Сара се забави още миг, след което последва Алекс. Те се измиха – мозъкът на Алекс замръзна от ледената вода, с която изплакна зъбите си – преоблякоха се набързо и щом се мушнаха под юргана с двоен пълнеж, Сара прошепна:

– Всъщност тя не е толкова лоша.

– Какво? – Присъствието на Сара в леглото я бе накарало да си спомни за Ели, затова Алекс се замисли за миг, преди да отвърне: – Кой, Лена ли? Само ако нямаш нищо против това, че се намира в постоянен предменструален синдром.

– Животът ù е бил много тежък. Но не обича да говори за това.

– Наистина ли е избягала оттук?

– Да, около три седмици, след като пристигна. Искаше да се върне обратно на север. Мисля, че все още има роднини недалеч от Орен.

„Където живеят амишите...“ – помисли си Алекс, като си спомни табелата, която бе видяла преди няколко месеца пред „Куик Март“.

– Уау. И на колко години са?

– Достатъчно стари, за да не са мъртви, и достатъчно малки, за да не са Променени. Майка ù със сигурност е мъртва. Мисля, че баща ù е умрял преди няколко години. Спомена, че живеела при баба си и дядо си, заедно с майка си и братята. Останалите може още да са живи.

– Щом като има семейство, как се е озовала тук?

– Не съм я питала, но не мисля, че у дома ù е харесвало. Освен това, когато избяга, успя да измине само километър и половина навътре в Зоната...

– Зоната ли? – Стражарят също бе споменал това име.

– Да, нещо като буферна зона между Рул и останалия свят. Кучетата я хванаха. Това е една от причините да ги мрази толкова.

– Километър и половина не е малко. Това означава също, че се е изплъзнала от ескорта.

– Доста се беше сприятелила със стражарите. Мисля, че беше подкупила единия от тях с... нали знаеш...

– Не, не зн... – И тогава се сети. – Но това е отвратително.

– Някои от тези типове наистина са отвратителни – отбеляза сухо Сара. – Само изглеждат като старци. Затова Джес винаги трябва да е наоколо, когато някой от тях идва в къщата. Но когато се появи момче на нашата възраст, тя ни оставя насаме, за да можем да си побъбрим и тям подобни. Искат от нас да се опознаем.

– Какво стана със стражаря, когото Лена... нали знаеш...

– Отлъчиха го също като онзи тип, когото ти разобличи.

– И след това тези хора се въздържат възпитано от идеята да се промъкнат обратно?

– Спира ги това, че не искат да бъдат застреляни.

– Шегуваш се.

– Напротив. Преподобния Йегър е категоричен по този въпрос. Обявили те веднъж за отлъчен, завинаги оставаш такъв. В гората има много стражари.

– И патрулират насам-натам? – Не беше сигурна дали би искала да остане навън след мръкване, пък дори и с пушка.

Сара поклати глава.

– Не, имат наблюдателници на дърветата. Трябва да знаеш къде да гледаш. Но въпреки това постоянно се местят, така че никой не може да отгатне къде ще бъдат.