Илса Бик - Пепел

Второ: Би могла да се опита да направи впечатление. Баща ù я бе обучил достатъчно добре. Тя стреляше не по-зле от мъжете в патрулите, а може би дори по-добре от някои. Колкото до язденето, едва ли беше чак толкова трудно. Освен това имаше какво да им предложи и супердарбата ù – ако кажеше за нея на Крис или на Питър, можеше да им бъде от полза. Не беше сигурна как ще постъпи, ако се наложеше да застреля някой, който не е Променен. От друга страна обаче, натъкнеше ли се на поредния Харлан, това определено нямаше да е проблем. Но както и да е, целта беше да избяга от Рул. Така че след няколко патрула бдителността им щеше да намалее и тя щеше да отпраши в галоп и никога повече да не се върне.

Трето: Би могла да грабне праха на родителите си и да си плюе на петите. Което би означавало да опише пълен кръг, връщайки се там, докъдето бе стигнала, преди да започне целият този кошмар.

От първата опция направо я побиваха тръпки. Не искаше да я харизват на когото и да било. Не стигаше това, ами трябваше да ражда и бебета. От тази мисъл кожата ù настръхваше. И докъде щеше да стигне така? Нямаше гаранция дори, че ще ù се падне някой, когото харесва. В Рул решенията взимаха мъжете. Джес беше силен характер и Алекс знаеше, че това бяха част от нещата, които възрастната жена искаше да промени с помощта на Крис. Но въпреки всичките ù закани, Джес се превиваше пред волята на мъжете.

Откъдето и да се погледне, вариант първи беше все едно да заложиш на губеща карта.

Във втората опция обаче имаше хляб.

Ако успееше да ги убеди да я назначат в някой патрул, със сигурност щеше да намери начин да се махне оттук. Просто не беше възможно някой от тях да е постоянно залепен за нея. С течение на времето щеше да се наложи да ù се доверят. Представяше си как ще стане: яхнали конете, един от тях – например Крис – ще ù подхвърли: „Ти провери в тази посока, а аз ще огледам в другата.“ И преди да му хрумне да я потърси, тя щеше да е изчезнала.

Но как да се добере до патрулите? Трябваше да говори с някого? Може би с Питър? Да, Питър щеше да е доволен да научи, че познава добре оръжията. Би могла дори да му каже за своята свръхсетивност. Да, но как се демонстрираше подобно нещо? Кинкейд ù беше повярвал, тъй като беше един от Изцерените и знаеше за супердарбата на Йегър. Но ако никой друг не знаеше... Според Кинкейд това било нещо субективно, защото няма как да докажеш, че говориш истината освен ако не разобличиш някого.

Колкото до Крис, за него не беше сигурна. Би могла да се опита да го обработи, но нямаше нужния опит за това. А и мисълта да се подмазва на Крис я караше да се чувства неловко, но не само защото не искаше да окуражава цялата тази история в стил Тарзан и Джейн. При Питър нямаше скрито-покрито; за разлика от него обаче Крис беше потаен и Алекс не можеше да се отърве от чувството, че момчето не спира да я наблюдава – или по-скоро дебне, опитвайки се да я прецени.

Но какво ли щеше да направи Крис, ако научеше истината за нея? И бездруго Кинкейд се бе досетил за чудовището. Дори Йегър не бе успял да нареди пъзела; Преподобния, изглежда, приемаше дарбата ù като нещо, дадено ù свише.

Но, я почакай малко. Готова беше да се обзаложи, че ако някой от двамата – Крис или Питър – научеше за чудовището, всеки от тях щеше да се опита да я изтъргува за някой друг с по-добри шансове за живот . Стига да знаеха за чудовището, веднага щяха да я изритат от града. А не искаше ли тя тъкмо това?

Общо взето, да, но не и по този начин. Искаше да си тръгне от града по собствено желание и когато е готова за това. Щеше да има нужда от провизии – поне за един месец, помисли си тя, и то предимно полуфабрикати. Доникъде нямаше да стигне с тридневните дажби от ядки и с един-единствен сандвич с яйчена салата. Щеше да ù трябва белина за пречистване на водата или таблетки. Спален чувал, брезент, бутилки за вода. Енергично отмяташе нещата наум: кремък, водоустойчив кибрит, тел за примки, мъхнат плат вместо прахан... Трябваше да направи списък.

Все още разполагаше с ножа за ботуш, който Том ù беше дал. В първоначалната суматоха ножът бе останал незабелязан. Най-напред Алекс го бе скрила под матрака си, но после реши, че мястото е прекалено очевидно. Затова го премести там, където смяташе, че никой няма да се сети да погледне: на дъното на пакета с кучешка храна за Призрак. Достатъчно беше да държи под око чувала с гранулите и всичко щеше да е наред. Но щеше да има нужда от оръжие. От глока, ако успееше да го намери, и от една пушка. А също и от амуниции, поне няколко кутии, но първо трябваше да разбере къде ги държат. А може би и от лък. Не, беше прекалено обемист. Същото важеше и за пушката, но пистолет трябваше да има. На всяка цена. Както и място, където да скрие провизиите, докато не я вземат в някой патрул...