Илса Бик - Пепел

По кой път да избяга обаче?

Лена.

Лена се бе опитала. Тя щеше да знае. Или поне щеше да има някаква идея. Да, но Лена не беше глупачка. Ако Алекс почнеше да любопитства и да задава въпроси, Лена веднага щеше да събере две и две. И щеше да поиска и тя да участва, което би било сигурна предпоставка за провал.

А щом успееше да избяга, колко дълго след това щяха да я търсят? Може би докато смятаха, че тя си струва усилието, което означаваше, че щеше да се наложи да разкрие истината за чудовището, а това не беше добра идея.

Което я извеждаше пред изход номер три.

Да си плюе на петите и да бяга. При това скоро .

Просто трябваше да се спотайва няколко седмици и да не се набива на очи, докато събере всичко необходимо, и тогава би могла да успее. Нямаше нужда да влиза в патрула. А може би щеше да е най-добре да се навърта повечко из града, да изучи неговия ритъм и кой къде ходи. Да спечели доверието на хората, които ще започнат да я възприемат като позната фигура. А онова, което беше познато, ставаше незабележимо. Всъщност колко хора забелязваха наистина всичко, което виждаха?

Освен това Рул изпитваше недостиг от провизии. За това им трябваха Крис, Питър и още неколцина мъже. Както и няколко коня, каруци и известен брой стражари за ескорт, подобно на старите кервани от каруци. Вероятно това щеше да е най-подходящият момент за действие: когато голяма част от мъжете ще бъдат извън града, а останалите ще гледат да се скатават.

Алекс се измъкна внимателно от леглото, изтръпвайки при всяко проскърцване на пружината, но Сара беше дълбоко заспала и дори не помръдна. Тя се приближи до прозореца, разтвори лекичко пердетата и се озърна навън. Долови тихото шумолене на снега по стъклото, но не видя нищо. Нощта беше дълбока, тъмна и необятна. Навън не се виждаше никакво улично осветление, нито подскачащата светлинка на електрическо фенерче, нито дори услужливото пламъче на запалена цигара, така че Алекс можеше само да прави догадки за местоположението на стражаря, който вероятно дори не стоеше на едно място, най-малкото за да се сгрее. Тогава ù хрумна, че не знаеше дали не разполагат с някакъв навес или будка, в което имаше известна доза смисъл. Да киснеш навън в снежната буря, би било убийствено за всеки, дори за човек на нейната възраст, затова ù беше трудно да си представи как някой окаян тиквеник ще клечи цяла нощ на моравата с пушка в скута си. По-вероятно беше да има конни патрули като ченгетата в Ню Йорк. Това трябваше да се проучи.

Ами кучетата?

Гадост.

Ако минеше покрай някое от тях, което беше неизбежно, животното щеше да я издаде. Та тя беше най-добрият приятел на всяко куче. Едно на ръка беше да вземе Призрак със себе си, но да помъкне цяла глутница... Как обаче да се възползва от този факт? Представи си как събира армия от кучета: „Давай, дръж, направи се на умрял!“. Проклета работа, както би казала леля Хана.

Студът се просмукваше през стъклото и хапеше лицето ù. Представи си как броди сама навън и превива гръб срещу вятъра. Щеше да ù е трудно да върви даже със снегоходки или със ски. С всеки изминал ден шансовете ù намаляваха. Защото зимата щеше да става все по-люта.

Но какво да направи, за да не я хванат, или нещо по-лошо, да я вземат за враг и да я застрелят? Може да се измъкне през югозападния край на града, след това да се придвижи бързо към старата мина, после да свие обратно на север и да тръгне... накъде?

Минесота. Границата. Канада. Ако Том беше още жив, щеше да тръгне натам. Чакаше я много път и освен това Канада беше огромна страна, но ако Том беше жив...

Ако Том беше жив...

– Том. – Името му прозвуча като тиха въздишка, а дъхът ù замъгли прозореца, след което бавно се стопи, оставяйки след себе си само спомена, че там е имало нещо.

Самото произнасяне на името му я изпълни с тъпа болка. Ако Том беше жив, къде би отишъл? Какво се бе случило с него? Дали не я търсеше? Не, иначе досега щеше да е тук. Том знаеше, че бе тръгнала към Рул. Но ако беше още жив и мислеше за нея в същия този момент, в който и тя мислеше за него, може би тогава...

Алекс затвори очи. Наложи си да застане мирно, прочисти съзнанието си от мисли и тогава потърси спомена за неговата миризма – онзи особен, тръпчив аромат, който представляваше самият Том.

През съзнанието ù преминаха отделни образи: Том на светлината на огъня, Том, който я държи в обятията си вечерта, когато бяха намерили радиото, Том като силует, който бди над нея. Устните на Том. Ръката на Том в косите ù. Вкусът му...