Илса Бик - Сенки

- Откажи се, Том — изграчи Уелър. — Сигурно е поне на шейсет-деветдесет метра разстояние. А въжето, с което разполагаме, е дълго само шест метра! Тя е прекалено далече и освен това нямаме време !

- Не, дай ми проклетото въже! — изкрещя Том. — Вие с Люк вървете, но аз оставам!

- И защо? Нима мислиш, че можеш да ѝ помогнеш?

- Дойдохме заедно, така че ще си тръгнем заедно! — извика Люк. — Никъде не отивам без теб, Том! Така че аз също оставам!

- Ето, видя ли? Ще обречеш на сигурна смърт това момче. — Уелър беше на сантиметри от лицето му. — Искаш ли да носиш такава отговорност? Искаш ли да изцапаш ръцете си с кръвта му?

- Не се опитвай да ми вмениш тази вина! — изкрещя в отговор Том. — Никой не иска от вас да оставате! Така че просто си вървете !

- В такъв случай можеш просто да си теглиш куршума! Защото цялото възвишение ще се сгромоляса! Но дори това да не стане, Чъкитата няма да се откажат и скоро ще бъдат myк !

- Тогава ще ги избия! — изрева Том. По лицето му се стичаха сълзи, ала изобщо не му пукаше. Малко му оставаше да гръмне стареца. Обръщайки се на другата страна, го наруга. — Нали каза, че била в Рул , точно така каза!

- Не знам какво съм казал! — кресна Уелър. В следващия миг се чу силен пукот, който не беше предизвикан от куршум, а от разцепващо се дърво, при което Люк започна да крещи нещо за поддаващи дървета, а Уелър додаде: — Ето, чуваш ли, чуваш ли? Ще убиеш това момче и себе си за едното нищо !

Не, не, не за нищо. „А заради нея.“ Тя извика отново името му, ала гласът ѝ беше съвсем слаб. Не беше сигурен дали това, което чува, е истинско, или само ехо. Или пък се намираше в капана на безкраен низ от спомени, защото наоколо имаше прахоляк, горещо слънце, сив камънак, а отнякъде долетя и гласът на Джим: „Срежи жицата, срежи жицата и се омитай оттук, просто вземи детето, вземи детето и бягай, бягай, бягай!“.

- Но, боже мой, кое от тях? — кресна той. Стоеше на колене в снега, на някакъв кален път, под тази странна луна, под палещото слънце, а главата му кънтеше от гласове, от пукота и тракането на автоматична стрелба, от стоновете на мъже и жени някъде наблизо, от гласовете на приятели — всичките мъртви, всичките покойници — по лицето му се стичаше солена пот и разяждащи сълзи. — Как да избера ?

Защото онзи път — в онзи ден — детето с пристегната на тънкото му кръстче бомба не беше само едно.

Освен момичето имаше и едно момче.

- Господи, как да избера? — изкрещя отново, след което притисна длани към слепоочията си. — „Остави ме на мира, остави ме на мира, вземи детето, вземи детето, срежи жицата, срежи жицата, остави ме на мира, остави ме, остави ме, остави ме!“ — Как можеш да искаш това от мен?

- Том! — извика Люк, ала от друго време, от друг живот. — Моля те, Том, хайде!

„Божичко, Алекс. Помогни ми да остана.“ Той се хвърли към процепа в земята с последна надежда, като провря в мрака отдолу главата, а после и ръцете си. Усети хрущящите камъчета и снега, който се топеше от топлината на ръцете му. Отвътре се носеше чудовищен грохот, сякаш долу имаше нещо живо, което ревеше със зинала паст, готово да ги погълне и двамата.

- Алекс, моля те, опитай! Опитай да се покатериш!

- Стига, Том! — Усети нечии ръце да се увиват около кръста му. — Остави я — изрева Уелър. — Том, остави я! Трябва да вървим!

„Трябва да вървим, срежи жицата, срежи жицата, вземи детето и бягай, бягай!“ Като се изтласкваше с крака и сипеше ругатни, той протегна ръце през гърлото на прохода, като се напрягаше толкова силно, че мускулите му затрепериха, а ставите пламнаха от болка — но колкото и да се стараеше, пак не беше достатъчно. Тя беше просто един глас в необятната празнота, така безкрайна, че би могла да го погълне завинаги. Само че трябваше да опита; не можеше да се откаже. Трябваше да стигне до нея, защото така щеше да я докосне, а после да я спаси; щеше да я измъкне от този ад; двамата щяха да се избавят взаимно.

- Алекс!

- Опитвам се. — Гласът ѝ бе толкова слаб. — Много е далече… няма време. — А после: — Бягай, Том, бягай. Изчезвай оттук… махай се, преди да…

- Не! — изрева Том. — Не се отказвай, Алекс, да не си посмяла да се откажеш! Аз съм тук, Алекс, точно тук !

- Няма време. Моля те, Том, бягай…

- Изкачват се по възвишението! — изкрещя Люк над него. — Те са тук, те са тук, изкачват се по възвишението! — Нещо пропука — първо веднъж, а после още два пъти — и куршумите изсвистяха покрай тях. — Кажи какво да правя! — изкрещя Люк пискливо заради обзелата го паника. — Някой да ми каже какво да правя, да стрелям ли, ще се бием ли, ще…