Илса Бик - Чудовища - част 1

- Не и преди Честър да се прибере. Просто трябва да се върнете, когато той...

- Направете го! - на Грег внезапно му бе писнало от цялото това нещо. Нека само влязат и излязат и да се свършва с това, за да може да се върне при Тори.

- Свирят нашата песен - каза Ейдън. Движейки се с бърза странична стъпка около Грег, той и Лушън изритаха вратата като ченгета. Старата жена ги видя да идват, нададе слаб грак, но не успя да се премести достатъчно бързо. Чу се свистящ звук от разцепване на дърво, когато планката за заключване и веригата се отскубнаха от касата. Вратата се отвори. Грег чу про- тивно тупване и едно „ъгх“, когато главата на старицата първо удари дървото, а после прищрака във врата. Наклонена назад с ръка върху течащия си нос, тя започна да крещи задавено: „Нофът ми, нофът ми!“.

- Имаш късмет, че още си е на мястото - каза Ейдън.

- Шибаният Ей! - каза Лушън, но дали се съгласяваше, или коментираше мъжеството на приятеля си с чупенето на носа на старицата, Грег не знаеше и не го интересуваше.

- Хенри, погрижи се да не отиде никъде! - каза Грег, прекрачвайки циврещата стара жена, а Хенри се заклатушка и затрьби с невероятно висок глас:

- Верна, можех да ти кажа...

„Човече, мразя това!“ Крачейки покрай един килер под стълбите, Грег мина през коридора, притъмнял от мрака на късния следобед, и влезе в кухнята с Пру и Джарвис по петите. Без някаква причина скалпът му внезапно изтръпна и влудяващ сърбеж се появи във врата му. „Хей, нещо не е наред тук.“ Той имаше много странно чувство, че къщата е едновременно празна, но и обитавана. Хвърли поглед през рамо. Ейдън и Лушън се мотаеха, очите им блуждаеха по стените със снимки, по масите, отрупани с дребни джунджурии, и бяха готови да свият всичко, което намереха за интересно, на секундата, в която Грег, Пру или Джарвис не гледаха. Видя как Ейдън отвори килера под стълбите, надзърна, после продължи.

Нямаше нищо толкова неестествено. Той се намръщи. „Тогава защо съм толкова настръхнал? Нещо не е наред...“

- Бинго! Купа за храна. - Пру посочи с брадичка една жизнерадостна жълта подложка за храна, пъхната в ъгъла на кухнята, зад масата и столовете. Кръгла керамична купа с нарисувани рибешки скелети и думите „мяу“ и „вкусно“ стоеше до алуминиева купа за вода, която беше наполовина пълна. Купата за храна съдържаше една-единствена гранула. - Не виждам котешка тоалетна.

- Може да са я пуснали навън - каза Ейдън. - Може още да е там, освен ако дъртият дядка не е избягал.

- Хей - каза Грег, чувствайки се неудобно от Джарвис, за когото също можеше да се каже, че е дърт дядка. Ейдън наистина трябваше да внимава какво говори. - Дръж си устата затворена, става ли?

- Какво? - Ейдън успя да докара объркан вид. - Какво казах?

- Нищо, хлапе - каза Джарвис натъртено, а после погледна към Грег. - Честър не би избягал. А тази врява, която вдигна Верна? Десет към едно, че котката е още тук.

- Може би са я натикали в килер или нещо подобно - Грег забеляза един ъглов килер и отвори вратата му. Той беше напълно ограден и тъмен като рог. Грег извади фенерчето си и пръсна оранжева светлина по чамовия под. - Има чувал суха храна, няколко кутии консерви...

- Какво? - Ейдън и Лушън попитаха едновременно, когато Грег затихна.

- Чакайте! - Дървените подове в старата къща не бяха много чисти, но с малкото движение тук чамът беше много по-светъл и той забеляза една дъска, която изглеждаше протрита, а снадките и бяха по-широки, отколкото на останалите. „Сякаш е била подменена или подпъхната.“ Когато натисна, дъската се разклати. „О, боже!“ Беше го страх да се надява, но сърцето му затуптя малко по-бързо. „Може да имаме нещо тук, може наистина...“ Извади джобното си ножче и пъхна върха му в снадката. Острието премина лесно.

- Хей! - повика той. Когато другите се стълпиха на вратата, той посочи: - Тази дъска е била отделена. Но нямам достатъчна опора, за да я извадя.

- Ето. - Лушън извади от ножницата на кръста си мачете от черна въглеродна стомана, с което вероятно можеше да нареже бивол. - Опитай с това!

Грег напъха острието и го премести цели двайсет сантиметра през дупката, преди стоманата да цъкне. Метал?

- Намерих нещо.

- Сигурен ли си, че не е просто греда? - попита Пру.

- Не е дърво. Усещам материала. Мисля, че това е тайно пространство под къщата. - Още пет секунди и Грег измъкна дъската, взря се и после каза: - О, мамичката му!

В конуса оранжева светлина, хвърлян от фенерчето му в това скривалище, бурканите проблясваха като съкровище от редки скъпоценни камъни. Малки стъклени буркани с ягодово желе, тъмнооранжев мармалад, желе от боровинки. По-големи буркани от половин и цял литър, целите пълни с мариновани моркови, аспержи, гъби, картофи и други зеленчуци, както и с плодове.