Илса Бик - Чудовища - част 1

- Хей, майната му на това всичко, Джарвис! - каза Лушън. - Стомахът ми е празен.

- Да - обади се Пру, - ние, Пощадените, се справяме толкова добре.

- Всичко, за което моля, е един скапан буркан с праскови, за бога - каза Джарвис.

- Джарвис - Грег се опита да преглътне камъка в гърлото си, - ние всички сме гладни. Но ти знаеш правилата.

- Правила? - Очите на Джарвис се стесниха. - Много ви е лесно, когато са във ваша полза. Предполагам, върви с това, че сте личните любимци на Съвета.

- Хей, хей! Кого наричаш любимец? - каза Ейдън. – Ние също предадохме нашата храна, нали?

- Да, но защо? - Джарвис изгледа гневно Грег. - Защото Съветът ви дава привилегии? Ние ги поддържахме с години. Дадохме им нашите внуци. Оставихме ги да ги подредят и да ги застрелят, без дори да им дадат шанс да се оправят, да се върнат при нас. А сега трябва и да гладуваме, за да спасим вас? Деца, които не са нито от нашата кръв, нито от нашите семейства? По дяволите!

- Добре, чакай! - Пру вдигна ръце с дланите навън. - Нека всички се успокоим!

- Ами ако не искат да се успокоя? - Очите на Джарвис не изпускаха Грег. - Ами ако ми е писнало да приемам заповеди от Съвета? От хулигани?

- Хей! - Челото на Лушън се набразди толкова дълбоко, че коричките по кубето му се скупчиха. - Внимавай с шибаните приказки!

Внезапно килерчето стана много претъпкано и твърде тъмно, а Грег беше оставил пушката си в кухнята. Както и Джарвис, но той носеше и пистолет в кобур. Грег хвърли поглед към кръста на стареца, после му се прииска да не се беше издавал така.

Джарвис го разбра.

- Боиш се, че ще стрелям?

Преди Грег да може да измисли точния отговор - ако изобщо имаше такъв, - Пру каза:

- Като се има предвид, че съм точно зад теб, Джарвис, би било наистина лоша идея.

- Ти имаш рюгер, хлапе. - Джарвис се разсмя. Адамовата му ябълка се заклатушка в пуешкия му врат. - Ще продупчи направо. Отнасяш мен, отнасяш и него.

Чу се звук от метал, плъзгащ се по пластмаса, и Грег видя как гърбът на Джарвис се стегна.

- Да, но тук няма куршуми - каза Ейдън и сигурно беше натиснал върха на ножа си малко по-силно във врата на Джарвис, защото старецът ахна. - Направих нещо подобно веднъж по биология с една голяма крякаща жаба.

- Помня това упражнение - каза Лушън. - И как бързо се гътна жабата.

- Никой няма да убива жаби и никой няма да стреля по никого. Сега ще взема ножа на Лушън, ясно? Всички да останат спокойни! - Бавно надигайки се от пода, Грег обърна дясната си длан навън, докато държеше острието на мачетето с лявата и се молеше Лушън да не го грабне толкова бързо, че да му отреже няколко пръста в объркването. Отзад можеше да види Пру, който държеше своя „Рюгер Мини-14“ опрян в главата на Джарвис, и Ейдън, чиито устни бяха изтеглени в хищническа усмивка, която Грег познаваше твърде добре. Лушън изглеждаше просто замислен, сякаш всички зъбни колелца прищракваха на място и всички гледни точки биваха обмисляни. Това беше някак още по-плашещо.

- Ето какво ще направим - челюстта му беше толкова стегната, че Грег едва изкарваше думите през зъбите си. - Майната и на котката! Ще съберем тези неща и после всички ще си тръгнем заедно. Отнасяме всичко в складовете за храна и повече няма да се тревожим за това, нали?

- Далеч от очите, далеч от ума, а? - Джарвис се изкикоти горчиво, звукът бе като пукане на слаб лед. Вече не изглеждаше много алчен. - Мислиш, че е толкова лесно?

- Хей! - Зъбите на Ейдън се оголиха в ръмжене. - Да не заплашваш нас, горките малки хулигани?

- Ейдън, дръпни ножа! - Очите на Грег се плъзнаха към Пру. - Ти също. - След една дълга секунда лактите на Пру се отпуснаха и Грег чу щракането на предпазителя на рюгера. - Ейдън! - повтори Грег.

- Да, да - каза той, но от начина, по който трепна бузата на Джарвис, Грег помисли, че малкият плъх все пак е успял да го пореже.

- Добре - каза Грег. - Трябва ни нещо, с което да отнесем тези консерви. Пру, ти и Джарвис потърсете калъфки за възглавници!

- Откъде да знаем, че няма да пъхнеш буркан в джоба или дисагите си, докато ни няма? - каза Джарвис. - Защо трябва да ти вярваме?

- Защото можете. Джарвис, моля те, ние сме на една страна - отвърна Грег.

- Така ли? - попита старецът. - И коя е тази страна?

„Мърдай! - фините косъмчета по брата на Сара настръхнаха от внезапен прилив на ужас. - Нещо идва, мърдай, мърдай!“

- Не! - Дишайки тежко, тя се стрелна като уплашен заек и скочи към вратата на склада. Ключовете издрънчаха по плота, но тя нямаше време да ги търси, а само толкова, колкото да се измъкне. Вратата се отвори със зверски трясък. Докато Сара прелиташе през нея, усети пръсти, които забърсаха косата и. С див вик тя се завъртя на пета и се мушна към вратата, за да я затвори, фенерчето й трепереше бясно и прокарваше широки цепнатини, изрязвайки рафтове в тъмнината, но тя го изпусна. То издрънча на пода, оранжевият лъч примигна и угасна. Вече напълно сляпа, тя се хвърли през мрака, замахна рязко, усети дървото под ръцете си, натисна вратата и тя се затвори със силно хлопване.