Илса Бик - Чудовища - част 1

- Еха! - каза Лушън, а Ейдън добави:

- Да си го начукам!

- Исусе Христе! - каза Джарвис като молитва. Напъхвайки се вътре, той се протегна през Грег и издърпа един голям буркан, плътно напълнен с плодове, плуващи в бистър сироп. На светлината прасковите изглеждаха като златни полулуни. - Имат всичката тази храна! Те имат храна !.

„Цариградско грозде“, прочете Грег на друг буркан, думите бяха изписани с нежни отмерени букви заедно с дата. Той никога не беше Вкусвал цариградско грозде, но звучеше извънредно добре. Стомахът му стенеше и под езика му се събра толкова слЬнка, че се уплаши да не започне да се лигави. „Кайсии. Череши.“ За да се разсее, той преброи бурканите.

- Трийсет и седем. Не е нещо огромно, но...

- Как да не е огромно! - Джарвис беше гушнал буркана с праскови до гърдите си по начина, по който преподобният Йегър понякога стискаше Библията по време на служба. - Трябваше да се сетя. Познавам Верна, откакто бяхме деца, това са вече шейсет години. Майка и консервираше като луда по цяло лято и цяла есен. Претърсихме тук преди шест седмици. Те бяха голи като мишки и тогава си помислих колко е странно. Изобщо не беше в стила на Верна, но бяха минали месеци, откакто всичко отиде по дяволите и си помислих, че може да са изяли всичко. - Лицето на Джарвис внезапно потъмня. - Но те все пак приемаха дажбите.

- Задници - каза Ейдън.

- Да, това не е правилно, не е, нали знаеш, честно - включи се Лушън. - Но не разбирам.

Пру изучаваше буркан яркочервени яйца, мариновани в сок от цвекло. Грег можеше да се обзаложи, че ако преди пет месеца някой му беше предложил да яде нещо такова, Пру щеше да му каже да се съвземе.

- А защо старата дама изглежда така, сякаш гладува? - попита Пру.

- Може би това са запасите им за спешни случаи - предположи Лушън.

- Или може би ядат по малко от време на време. - Ейдън вдигна буркан мариновано брюкселско зеле. - Човече, някога мразех тази гадост, но сега? Няма проблем. Трябва да преровим останалата част от къщата. Трябва да преровим всички къщи, да ги разкъртим!

- Чакай, чакай, не толкова бързо! - Грег започваше да се замайва. Поривът да отвори капачката на буркана с череши беше почти непреодолим. - Това е супер, но ние дойдохме за котката. - „Какви ги говоря?“

- Майната и на котката! - Лушън грабна един буркан, в който плуваха рубиненочервени сливи. - Човече, можем...

- Дори не си го помисляй! - Грег върна черешите, въпреки че за да ги остави, беше нужно усилие. - Хайде, подайте ги!

- Почакай! - Лушън вирна лакътя си, като държеше буркана далеч от Грег, който хвана само въздух. - Ние нямаме ли думата?

- Не. - Стомахът на Грег изпърха. От възела на объркване на лицето на Пру не беше сигурен дали накрая няма да се окаже сам срещу четирима. Може би дори срещу петима, ако се броеше изкуфелият стар Хенри. - Слушайте, разбирам ви, но не може. Не е честно към всички останали.

- Майната и на честността! - В мрака татуировките на Ейдън изглеждаха като насекоми, прогризали пътя си навън през бузите му. - Пич, гладен съм. Ще си мълчим, няма нужда някой да разбира.

- Старата жена ще знае - избоботи Лушън.

- Можем да направим нещо по въпроса - каза Ейдън.

- Не! - повтори Грег. - Единственото, което ще направим, е да предадем тези неща.

- Ами ако не се подчиня? - каза Ейдън. - Можеш ли да ме накараш?

Поведението му беше като на петгодишен и Грег трябваше да прехапе бузата си. „Просто накарай един от тях да подаде буркан!“

- Не можем да го направим. Хайде, момчета! - Той протегна ръце към Пру, за когото смяташе, че пръв ще омекне. - Подай ми го!

След една, както изглеждаше, много дълга секунда Пру бутна буркана в ръцете на Грег.

- Ето! - каза той. - Вземи проклетото нещо, преди да взема да го счупя нарочно!

Поставяйки буркана обратно, Грег килна глава към Ейдън и Лушън.

- Вие също. Знаете правилата. Делим храната. Така трябва да бъде.

Главата на Ейдън се завъртя към Лушън, чиито очи като на акула отскочиха към Пру, а после обратно, претегляйки възможностите. Момент по-късно Лушън сви рамене и тихо предаде буркана си.

- Мамка му! - Ейдън хвърли неговото брюкселско зеле изотдолу и Грег го хвана непохватно, като едва не го изтърва. - Задник! Дано се задавиш!

- Джарвис? - С препускащо сърце Грег погледна нагоре към стареца. - Хайде!

- Това е буркан праскови. - Езикът проблясна по устните му. - Никой няма нужда да знае.

- С теб съм, братко - включи се Ейдън.

- Аз съм на седемдесет и пет шибани години - каза Джарвис, а после лицето му се свъси. - Съветът е загрижен повече за вас. Пощадените ядат по-добре. Вие получавате всичко.