Илса Бик - Чудовища - част 1

- Беки ме видя да отключвам вратата на балкона за хора, след като изметох мазето. Беше под олтара, каза, че играела на криеница. Но мисля, че проверяваше килера. Няколко деца се опитаха да влязат вчера.

- Защото гладуват. - Слабичката по природа Сара потрепери. На дясното и бедро като черна издутина висеше в кобур един „Зиг Зауер Р225“. Грег се чудеше дали тя изобщо знае как да стреля с това нещо. Тя му върна празен поглед. - Трудно се живее само с разводнена овесена каша, царевичен сироп и фъстъчено масло, а понякога и жълъди. Вече изгубихме седем деца. Още няколко седмици и ще започнат да падат като старците.

- Без лекарствата си тези старци щяха да ритнат камбаната и без това - каза Пру. - Кинкейд не може да направи нищо и за това. Хвани пневмония и сбогом! Ще бъде голям проблем.

- Вече имаме достатъчно големи проблеми. - Сара нави една отпусната къдрица около пръста си. - Защо, мислиш, преместиха всички нас, Пощадените, в центъра на града? И получаваме малко повече ядене, отколкото всички останали. Но със същия успех могат да нарисуват и мишени на гърбовете ни.

- Онзи „Спрингфийлд 30-06“? - каза Пру. - Мислех, че Грег ще се изпусне в гащите.

- Човекът беше просто уплашен. - Грег все още мислеше, че могат да уговорят стареца, но пушката на Пру, „Рюгер Мини-14“, сложи точка на разговора. В спалнята му откриха това, което старецът защитаваше: клетка с три мършави дългоопашати папагала. От гледката на Грег му се доплака.

- Но хората стрелят и стана по-лошо, откакто въведоха дажбите. Убиват коне, стрелят по кучета. - Сара разроши ухото на овчарката. - Джет и Призрак са все още живи, защото пазят децата, а Дейзи е твоя, Грег. Но ще дойдат и за тях накрая.

- После ще се стигне и до хора, обзалагам се. - Изражението на Пру се помрачи. - Ще започнат с най-старите, които и без това няма да изкарат дълго.

- Да ядем хора? Стига, осъзнай се! - каза Грег. - Това не е „Повелителят на мухите“ 1. Съветът няма никога да го позволи.

- О, сякаш те са много наясно. - Пру обърна очи преувеличено. - Единствената причина да издържат толкова дълго е понеже имаше храна за всички и селото беше наистина спретнато, преди всичко да отиде по дяволите. Имаха Питър, тяхното момче чудо. Твърде стар, за да се промени, не достатъчно, за да оцелее, но все пак Пощаден. И дядо му е в Съвета. После се появява Крис, още един Пощаден, и, о, той просто случайно е внук на Йегър. Истинско Божие дело. И всички се успокоиха. Питър очисти Променените, изби ги всички. Хората бяха нахранени, чувстваха се в безопасност. Помните ли церемониите в неделя? Как Йегър ни благославяше и бълваше всички онези глупости за свещените мисии? Сега, когато ги няма Питър и Крис и нищо не влиза в селото, нещата се разпадат.

- Тогава трябва да се махнем оттук, преди да ни изтър- гуват за храна или за нещо друго - каза Сара. - Или може би ще раздадат нас, момичетата, за награди. Начинът, по който зяпат някои като Кътър...

- Кътър? - Нещо прелетя през очите на Тори, но когато тя не каза нищо, Грег погледна отново Сара. - Той е един от пазачите ви.

- Да, спя много по-добре, като знам, че той държи ключовете. Не е направил нищо, но мога да чуя как се въртят колелцата. Ако можеше да измисли начин...

- Ще уредя да го преместят другаде.

- Накрая пак ще стане същото, без значение кой е на пост - гласът на Тори беше странно бездушен. - Преди никога не се тревожех. Когато Питър и Крис отговаряха за безопасността, те бяха невероятен отбор. Но сега? - Тя му хвърли трепкащ поглед. - Грег, вече не можем да разчитаме на възрастните. Трябва да се погрижим за себе си. Така че или ние поемаме контрола, или напускаме.

Грег вдигна ръце:

- И къде да отидем? На изток не може. Много градове, много хора, тонове Променени. Ето защо Питър и Крис не искаха да патрулираме в тази посока. На юг също не е по-добре. Отвъд мината и близо до Айрън Маунтин започва да става наистина претъпкано.

- Ако е останал някой. - Тори сбръчка нос. - И на мен не ми харесва на юг. Земетресението, което беше предизвикано от хлътването преди две седмици, беше много странно.

„Ако беше просто хлътване.“ Един пръст на безпокойство премина през врата на Грег. Вибрациите под повърхността бяха причината един от кореняците да каже: „Може да се получи споншанно самозапалване във въглищна мина. Но мината на Рул първо е желязна, после - за злато, а скалата е инертна. За да се срути тази мина толкова лошо, че да предизвика земетресение, са необходими силни експлозиви, при това много“.