Илса Бик - Чудовища - част 1

Нещо, изглежда, прещрака в главата и. Тя се взря в ръката ужасена, но все пак толкова гладна, че мисълта сама изскочи на повърхността: „Ако няма друга възможност, ако е въпрос на живот и смърт...“

- Не! - Преглъщайки един писък, тя избута Вълка и Бърт. Отвори вратата на хижата и се препъна в бронзовия блясък на залеза. Студът беше зашеметяващ: все едно да се блъскаш в стъкло, но не можеше да стои дори секунда повече в тази хижа. Разбира се, Променените щяха да се хранят, те трябваше да ядат. „Но аз имам избор.“ След пет-шест метра коленете и се вкочаниха, просто се предадоха, и тя се катурна върху снега. Зарови се, докато лицето, вратът и голите и ръце потрепнаха от студ. Накрая щеше да усети изгаряне, което беше добре.

„Изгори очите ми, стопи с поялник мозъка ми, каквото и да е!“ Тя провлачи главата си от страна до страна като куче, което се опитва да изчисти лоша миризма от муцуната си. „Не мога да тръгна по този път. Все едно да бях изяла Джак и да бях закусила с онези деца или да пусна чудовището на свобода.“

Без значение какво мислеше Вълка, какво искаше, тя трябваше да се бори. „Не мога да се предам, не мога да тръгна натам“. Зад себе си чу вратата на хижата да се отваря, почувства очите му, позна миризмата му. Но той само гледаше и не я последва.

„Аз съм аз. - Напред до заслона тя видя странна могила. - Аз съм аз. Аз съм Алекс.“ Проправи си път нататък, плъзгайки се през снега, докато не стигна до могилата. Коленичи пред нея, прокарвайки очи по неравния сняг, и проследи тъмна дупчица върху късче от лед. И още една дупчица, и още една. И още една.

„Бори се!“

Тя мушна и двата си юмрука в могилата чак до китките. Въпреки студа почти веднага една червена вълна изригна към повърхността и по ръцете и. Извадила длан, тя разгледа внимателно пръстите си, зацапани с кал и толкова много мравки, че кожата и се беше превърнала в черен гърчещ се килим. Много от тях носеха яйца и тънки млечни ларви в челюстите си.

„Направи го, Алекс! Просто го направи! Дръж се за мисълта коя си! Не ги оставяй да те пречупят!“

Преди умът и да може наистина да се включи и да я спре, тя заби два пръста в устата си и засмука. Мравките заляха езика и. Тя усети вкуса на пръст, грубото пукане на песъчинки и пенливия дъх на ферментираща земя, почувства тичането на много крачета, лекото убождане на челюсти, хапещи плътта и, но тя сдьвка и уби всички, преглътна ги и бръкна за втори път. И за трети.

Защото - да, положението беше толкова лошо.

1Мъпети, герои от „Улица Сезам“. - Б.ред.

2 Princess Bride е фентъзи роман от 1973 г. на Уилям Голдман. Филмовата му екранизация от 1987 г. се превръща в култова класика. - Б.ред.

- Сара, знам, че ситуацията е критична. Това странно земетресение изплаши всички... – Грег прекъсна изречението по средата, когато Тори, следвана по петите от Призрак, влетя в главния офис на църквата. - Всичко наред ли е?

- Да, защо се забави? - Пру беше подпрял задника си на бюрото, все още отрупано с купчина ксерокопирани обяви за втори октомври. При положение че вече наближаваше краят на първата седмица от март, възможността да се състои продажба на амишки приятелски хляб и пай, предвидена за октомври миналата година, беше повече от съмнителна. - Кътър и Бентън ще се върнат след по-малко от двайсет минути, а Грег и аз трябва да сме излезли. Няколко кутии препържен боб осигуряват само толкова време.

- Знам, съжалявам! Калеб е много болен. - Тори забърса с опакото на дланта си една меденоруса къдрица от челото си. Дългурестият ваймаранер на Алекс се отправи напряко към мускулестата немска овчарка, свита в краката на Сара. - Честно - каза Тори, - ако още едно хлапе реши да дъвче пластилин, ще изхвърля всичкия.

Грег направи физиономия.

- Пластилин ли? Това нещо смърди.

- Не и домашно направеният. Малките деца го направиха, когато още имахме брашно. Изглежда, и мирише като тесто за хляб. Обаче е много солено. - Тори подпря в ъгъла пушката си, „Ремингтън 870“ с гравиран цветен мотив на ореховата дръжка, и каза: - После трябваше да се измъкна на Беки. Искаше да знае дали ще се виждам с теб.

- Какво? Как е разбрала? - изтърси Грег. Като видя смаяния поглед в очите на Тори, му се прищя да се ритне. Когато момичетата живееха с Джес, той пиеше толкова много чай, само за да е близо до Тори, че можеше да пусне собствен боен кораб. След бягството на Алекс и засадата съветът премести Тори и Сара в жилището на пастора. Това трябваше да направи отношенията им малко по-лесни, особено след като надзирателката на момичетата, една тежка старица на име Хамърбах, се катурна от удар. Но той, изглежда, винаги казваше грешното нещо.