Илса Бик - Чудовища - част 2

- О, глупости! - изгрухтя Лушън. - Ако попаднем в беда, двайсет и вторият калибър на малкото момиченце няма да ни спаси задниците.

- Добре - изстреля Ели. - Тогава, щом няма да спасявам твоя задник, имаш ли нещо против да опазя моя? - Това накара всички отново да се срьчкат с лакти и да зашепнат. „Не ми пука. Вие не сте мои приятели.“ Тя се намръщи към Лушън. - Какъв ти е проблемът?

- Много добър въпрос - каза Грег.

- Грег - изръмжа Лушън, - не ме притискай, човече!

- Или какво? Ще ме убиеш сега? Ти вече имаше такава възможност - напомни Грег.

- Тя трябва да я даде - белокосото момиче внезапно изписка с онзи фъфлещ и напевен тон, който всички деца знаеха: ,Добре, но не обвинявай мен!“. Трябваше да е на колко? На шест? Момичето стискаше парцалена кукла с морави къдрици. - Моята мама каза, че пушките убиват хора.

Около половината деца закимаха важно, но трио момчета свиха рамене, а едно подобно на елф по-голямо момче с големи уши каза:

- Не виждам защо е толкова важно. Иска ми се аз да имах пушка.

- Грег! - каза Сара, все още с изнервения поглед на ударено кутре. - Това няма да промени станалото.

- Ти не беше заключена в килия, Сара - каза той, но гледаше към Лушън. - Не беше оплювана и удряна. Не си чистила парчета от мъртво хлапе от пода на църквата и не си изгребвала конски лайна с голите си ръце.

„Леле!“ Нищо чудно, че Крис беше напуснал Рул. Както се гледаха Грег и Лушън, тя имаше ужасното усещане, че на нито един от тях не му трябва извинение.

Гласът от килера: „Не създавай проблеми, Ели!“.

- Добре. Виж, давам я! - Вбесена, гледаше как Лушън махна патрона от гнездото, после изпразни пълнителя на савиджа.

- Заповядай! - по цялото лице на Лушън се беше разляла голяма гадна самодоволна усмивка. Пъхайки патроните в джоба си, той й върна пушката. - Като стигнем, закъдето сме тръгнали, можеш да си получиш патроните об- ратно. И Грег? - Лушън тръгна към капрата. - Благодаря за загрижеността, човече. Сега върви се шибай!

- Лушън! - каза Сара.

„Изобщо няма да живеем в една и съща ферма.“ Вероятно нямаше да ѝ върне патроните. Ели се обърна и се пресегна да докосне крака на Грег.

- Той е идиот, нали?

- Чух това - обади се Лушън.

- Да. Ама... сериозно - каза Грег с перфектно празно лице.

Тя едва не избухна в смях.

- Не исках да ти създавам неприятности.

- Не си. Не се тревожи за това! - рече Грег, но не се усмихна. Когато Сара шляпна юздите и фургонът им тръгна, той ги остави да го подминат. - Ще се видим после.

Добре, значи Грег ставаше. „Но все още искам Том да беше тук. Крис също. Искам да си ида у дома. - Прокарвайки ръка през очите си, тя се смъкна в парката си и зарови брадичката си под ципа, докато яката не застана над носа ѝ, а после се взря в ботушите си. - Искам тате и дядо Джак, и Том, и Алекс.“ Кучетата се бяха успокоили, но Мина продължаваше да бута брадичката си в скута на Ели.

- Престани! - каза тя, избутвайки животното. - Добре съм.

- Наистина е по-безопасно - каза белокосото момиче. - Моята майка...

- Да, но твоята майка е мъртва, както и моята, така че млъкни! - още щом думите изскочиха, тя се сви и гласът от килера изкрещя: ЕЛИ!

- Това не беше мило - каза елфчето.

- Знам. - Вдишвайки дълбоко, тя се обърна към момиченцето. - Съжалявам! Това беше злобно.

- Ммм-ммм. - Очите на момичето бяха влажни сини езера. Устните ѝ, нежни като розови венчелистчета, потрепериха, когато зарови лице в разрошената коса на куклата си.

Щеше ли да се научи някога да си държи голямата уста затворена? Ели положи пушката долу и сложи ръка около повдигащите се рамене на детето. За нейно учудване, сълзите, които беше задържала, потекоха и по нейните бузи.

- Не плачи! Понякога просто откачам.

- Аз откачам през цялото време - каза елфчето.

- Липсва ми мама. - Белокосото момиче използва косата на куклата, за да обърше сълзите си. - Все чакам нещата да се оправят, но те не се оправят.

- Ще се оправят - каза Ели, опитвайки се да заглуши цяла купчина протести. Дядо Джак винаги казваше да гледа от добрата страна, само че накъдето и да се обърнеше, беше все още тъмно, дори в средата на деня. „Ангажирай ума преди езика“, бе казвал баща ѝ. - Спомняш ли си колко ужасно беше всичко в началото, когато всичко полудя?

- И сега все още е лошо - каза едно от ръчкащите се момчета. Другарчетата му кимнаха.

- Не и там, където отиваме. Имаме крави и овце, а има и езера. Хана знае за растенията, а аз ловя много риба.

- Ловиш риба? - Елфчето изглеждаше впечатлено. - Мога ли да дойда?